История

balgari.bg

Възрожденецът енциклопедист

Доктор Петър Берон

Д-р Петър Берон е роден през 1795 г. в Котел.
Баща му Хаджи Беро, абаджия, бил заможен човек.
Първоначално образование Берон получава в родния си град
След училището започва да учи занаят при баща си. По-късно обаче, когато баща му се разорява, младият Берон напуска Котел, за да търси работа другаде.
През 1815 г. се установява във Варна при майстор-абаджия, а две години по-късно заминава за Букурещ.

 

Небесният закрилник на България

Иван Рилски

Преподобният Иван Рилски се родил през 876 г. в Скрино, селце, разположено в гънките на Осоговска планина, край Струма (при Дупница). В душата на младия пастир греела искрицата на вярата, откак се помнел.
По това време из цяла България се вдигали църкви и манастири. Те ставали огнища не само на християнството, но и на книжовността.
Иван постъпил в манастир "Свети Димитрий", под връх Руен. Тук юношата получил образование и изучил свещените книги на християнството. Тук приел и монашеството.
Ала младият Иван избрал да общува с Бог в усамотение.
Обиколил много места из красивата ни родина, но накрая се заселил в Рила.
Там основал манастир, който съществува вече хилядолетие.
Славата на отшелника се разнесла из цялата страна и достигнала чак до столицата. Сам цар Петър Първи отишъл да се види с благочестивия старец. Иван Рилски обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, монархът също му се поклонил. Отшелникът върнал и изпратеното му от цар Петър злато.
Приживе Иван Рилски извършил много духовни чудеса. След смъртта му чудесата не секнали.
Преди смъртта си преподобни Иван се отдал на пълно уединение, тогава съставил и своя безсмъртен завет.
Известни са четири преписа на документа. Един от тях се намира в Рилския манастир, втори - направен от отец Касиан през 1860 г., е в Народната библиотека, третият - на Неофит Рилски, и един по-късен, четвърти препис, са в Етнографския музей.
В своето завещание Иван Рилски се обръща към учениците си като към свои деца и ги призовава да пазят вярата чиста "от чужди учения", да не се поддават на изкушенията на "сребролюбивата змия", да не търсят покровителство от земните владетели. В този "учебник по вяра" светецът наставлява монасите да са единни, да разнасят словото Божие сред хората, да изживеят живота си с работа в ръцете и с молитва в ума.
Така "смиреният и грешен Иван", както назовава себе си пустинникът, оставя не само легенди, а и документ - първи по рода си "морален кодекс" на свещенослужителя.
Иван Рилски почива на 18 август 946 година. Тогава е към 70-годишен.
Погребват го в Рилската обител, но скоро цар Петър разпорежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец (София). Вероятно тогава Иван Рилски е и канонизиран. Византийският историк Йоан Скилица пише, че в Средец мощите на рилския отшелник излекували византийския император Мануил I Комнин.
През 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ превзел Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом). Легендата разказва, че тамошният католически архиепископ казал, че не му е известно да има такъв светец, за което Иван Рилски го наказал с онемяване. След като архиепископът се преклонил пред мощехранителницата и поискал прошка, говорът му се възвърнал. Разтревожени от това чудо, през 1187 г. унгарците върнали мощите на светеца в Сердика.
Малко по-късно, след като цар Асен І освободил България от византийска власт, мощите били пренесени в Търново. Като по чудо те оцелели при плячкосването на града от турците през 1393 година.
С разрешение на султан Мурад II през 1469 г. монаси върнали мощите в обновения Рилски манастир, където и до днес вярващите могат да им се поклонят.
Църквата чества паметта на светеца - закрилник на българския народ, на 1 юли - когато е връщането на мощите му от Търново в Рилската света обител, на 18 август, когато светецът напуснал земния живот, и на 19 октомври.

Книги за Иван Рилски:

  • Анани Стойнев. Свети Иван Рилски, официалното християнство и богомилството. "Фар". София. 1991
  • Архимандрит Пантелеймон. Свети Иван Рилски - вечен небесен покровител на българския народ. Университетско издателство. София. 1992
  • Галина Тодорова. Свети Иван Рилски - вяра и победа. "Фабер". Велико Търново. 2006
  • Георги Бельо. Свети Иван Рилски. "РИА Корект". Благоевград. 2004
  • Иван Дуйчев. Заветът на свети Иван Рилски. "Принцепс". София. 2000
  • Росен Малчев, Константин Рангочев, съставители. 1100 години култ към свети Иван Рилски. "Род". София. 2000
  • Стоил Димитров. Свети Иван Рилски в село Раждавица. София. 2002
  • Цвета Алексиева. Скрино - родното място на свети Иван Рилски. "Сибия". София. 2005

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Светите братя, дарили ни буквите

Кирил и Методий

Кирил и Методий са родени в Солун, Византия, през IX век в деветчленното семейство на високопоставения военен управител Лъв и жена му Мария. От краткото житие на Кирил узнаваме, че това е българско аристократично семейство, установило се във Византия вероятно по политически причини като немалко други. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година. Константин е роден през 827 година.
Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо Теоктисто, влиятелна личност в империята. През 843 година Кирил пристига по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа.
За Методий чичото съдейства да му се даде държавен пост и той е назначен за управител на административна област, населена предимно със славяни от българската група, недалеч от Солун.
Високото теологично образование на Кирил, подкрепено с добро познаване на арабски и еврейски език, го правят най-подходящия дипломат за първата държавна мисия при абасидския халиф Ал Мутауакил с цел дискутиране принципите на Светата Троица и заздравяване връзките между Абасидския халифат и империята, както и да преговаря за освобождаването на византийски пленници.
В исторически документи е спомената т. нар. Брегалнишка мисия на Кирил в Югозападна България, където са покръстени много българи.
През 860 година братята са натоварени с нова мисия от византийския император Михаил III и патриарха на Констанинопол, Фотий - преподавател на Кирил в Магнаурската школа.
Братята заминават при хазарите, за да предотвратят разпространението на юдаизма в Хазария. Тази мисия не е така успешна, тъй като по-късно хаганът налага юдаизма като официална религия, но Кирил и Методий откриват в Крим мощите на свети Климент, събитие с огромна важност за тогавашния свят, и са тържествено посрещнати и благословени от папата, когато ги връщат на Рим.
След завръщането им в Константинопол Кирил става преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий е назначен за игумен на манастира Полихрон. Там завършват започнатото според някои историци през 855 година създаване на първата славянска азбука и превод на основните богослужебни книги.
През 862 година двамата братя по поръка на императора и по покана на великоморавския княз Ростислав заминават да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия и столицата Велеград - мисия, която изпълняват със страст до края на дните си.
Кирил умира в Рим в 869 г. и е погребан в криптата на базиликата "Свети Климент", а Методий, изтощен от дългата борба с враждебното на славянската кауза немско духовенство, умира като архиепископ на Великоморавия в столицата Велеград през 885 г. и най-вероятно е погребан там.
Двамата братя са създали и разпространили първата славянска азбука - глаголицата, на базата на която с изменение на сложната й графика е сътворена кирилицата.
Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за покровители на Европа.
Паметта им се чества на 11 май.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Ангелогласния

Йоан Кукузел

Йоан Кукузел, канонизиран от Българската православна църква, е средновековен композитор. Честваме паметта му на 1 октомври.
Роден е през 1280 г. в Драч, днес - в Албания. Съвременниците му го наричат Ангелогласния и магистър на магистрите, което според византийската практика е висока почит. Йоан Кукузел е най-известният и пръв императорски певец във Византия. Неговото житие е написано в края на XIV век, а препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". В него се казва, че той е "истински извор на музиката".
Кукузел е изпратен в дворцовото певческо училище в Константинопол. Красотата на песните му и силата на гласа запленяват целия царски двор.
Принуден да промени народността си обаче, за да остане любимец на императора, младият българин напуска "столицата на света" и се скрива на Атон.
Тук Ангелогласния се представя за пастир. Дават му стадо, но един ден, когато запява, от една пещера излиза постник, комуто тъжната Кукузелова песен разкрива невиждано чудо - "досущ като в митовете за родопския певец Орфей Йоан Кукузел седял на голям отсечен дънер, а козите около него не пасели, а спокойно слушали ангелската му песен".
Императорът научава къде се крие българинът, но той отказва да се завърне в двореца, остава на Атон и тук създава безсмъртните си произведения. Някои от тях преобръщат средновековните музикални догми и поставят основата на музиката, създавана през следващите столетия.
По-важните сред неговите творби са “Полиелей на българката”, посветено на майка му, “Антиксантари”, “Голямото исо”, “Херувимска песен”.
Казват, че композициите му напомнят звън на български камбани, който лети от високите планини на Драч до скалистите брегове на Варна. Този звън, който отеквал под кръстокуполната златна църква “Света София” в Константинопол, бива наречена “музиката на българите”.
Йоан Кукузел е създател на нотно писмо, което носи неговото име.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Велика България има велик създател

Хан Кубрат

Годините на раждане и смърт на Кубрат не могат да се фиксират точно. Повечето историци се обединяват около схващането, че Кубрат е роден през последното десетилетие на VI век и е починал на преклонните 70-75 години.
Произхожда от племето кутригури, които през VI век са под властта на Аварския хаганат. Населяват земите между реките Днепър и Днестър.
Според някои историци майката на Кубрат е от прабългарския род Ерми, а баща му - от тюркския род Дуло.
От 621 до 628 г. Кубрат прекарва в Константинопол. Тогава се и покръства.
Свидетелства за това са открити при разкопките на неговия некропол в Малая Перешчепина, в Украйна. Ако се съди по предметите, придружили владетеля в гроба, може да се направи изводът, че той е останал верен на убежденията си през целия си живот.
През 628 г. в Западнотюркския каганат избухва гражданска война. Две групировки си оспорват престола. Едната е ръководена от вуйчото на Кубрат Моходу Хеу. Възползвайки се от променената от гражданската война обстановка в Северното Черноморие, Кубрат се връща в българските земи, за да подкрепи Моходу Хеу. В същото време кутригурите на запад от Днепър се вдигат на въстание против аварите. Бъдещите събития след 628 г. и позициите на Кубрат в западния Тюркски каганат подсказват, че въстанието вероятно е имало подкрепата и на племената оногури и утигури - поданици на тюркския каган.
През 604 г. могъщият Тюркски каганат се разпада. Земите на прабългарите (на север и на изток от Черно море) остават в Западнотюркския каганат.
През 628 г. начело на българите в западните краища на каганата застава Кубрат.
По-късно той отцепва българските земи от каганата, поставяйки началото на Велика България. Изтощеният от войната каганат не предприема опити за възстановяване на статуквото и независимостта на новата държава става факт.
Кубрат управлява българите в продължение на 36 години. Воюва с аварите през периода 633-635 г. и присъединява земите между Днестър и Карпатите към Велика България. Бие се и с арабите, нахлули през 648 г. на територия, обитавана от българското племе барсали (по-късно берсула), и ги отблъсква отвъд Голям Кавказ.
Кубрат поддържа близки отношения с Византия на император Ираклий. Двете държави сключват съюзнически договор през 634 г. - израз на подкрепата на Византия за новата държава, отказ от нашествия от страна на българите. През 635 г. Кубрат се жени за Евдокия, дъщеря на богат грък.
С течение на времето сепаратистките тенденции между отделните племена, съставящи българската държава, нарастват. Барсалите, които до средата на VII век се подчиняват на българския кан, през 60-те години вече са съюзник и васал на Хазария.
Кубрат умира през 668 г. в бой с хазарите.
Според Теофан Изповедник на смъртния си одър Кубрат събрал синовете си - Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер, и ги накарал да разчупят дебел сноп пръчки (или стрели). След като братята не успели да ги счупят, Кубрат започнал да вади една по една стрелите от снопа и да ги троши. С този нагледен урок мъдрият владетел им оставил повеля да са единни, за да не може никой да ги пречупи. Времената обаче се менят и не дават възможност на наследниците на Кубрат да следват бащиния си завет.

Книги за Кубрат:

  • Веселин Илиев. Родът Дуло. ЛИК. София. 1996
  • В. Н. Залеская. Златото на хан Кубрат - Перешчепинското съкровище. "Класика и стил". София. 2006
  • Йордан Андреев. Българските ханове и царе: От хан Кубрат до цар Борис III. "Абагар". Велико Търново. 1996
  • Кънчо Кожухаров. Кан Кубрат - върховната битка. "Арго Пъблишинг". София. 2006
  • Петър Добрев. Древнобългарска епиграфика - първата цялостна сбирка от надписи на езика на Аспарух и Кубрат. "Тангра ТанНакРа". София. 2001

Източник: http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 
Още статии...
Страница 36 от 36

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google