История

balgari.bg

Добрия папа

"Българският папа" - Йоан XXIII, бе канонизиран за светец на 27 април 2014 г.
Анджело Джузепе Ронкали е роден на 25 октомври 1881 г. в бедно семейство в Сото ил Монте.
На папския престол сяда като Йоан XXIII на 9 октомври 1958 г. 
Добрият папа, както го наричат, е нунций на Ватикана в България в периода 1925-1934 г.
Монсеньор Ронкали оставя трайна диря в нашата история.
Деветте години, които прекарва в България, той посвещава на благотворителност.
Пристига у нас 9 дни след атентата в църквата "Света Неделя" и веднага посещава пострадали от варварския акт. През април 1928 г., когато мощно земетресение срива Чирпанско, монсеньор Ронкали организира голяма благотворителна кампания и обикаля най-засегнатите места заедно с цар Борис Трети и с представители на благотворителни организации.
По време на неговото пребиваване в България е създадена организацията "Македонска католическа лига", която разгръща пропаганда на българския характер на Македония.
Благодарение на Анджело Ронкали и на новия дух на епохата православният Борис и католичката Йоана Савойска се венчават с католически и православен обред и нито една от двете църкви не възразява срещу това дублиране. Годината е 1930-а.
Като апостолически делегат в Цариград оказва съдействие и помага на евреи бежанци от цяла Европа да минат през Цариград по море или суша.
След Втората световна война архиепископ Ронкали е назначен за посланик на Ватикана в Париж. Българското правителство търси подкрепата на Ватикана за защита на българската национална кауза, а бъдещият папа лично преговаря с френското правителство и с представителите на Великите сили.
Вдъхновен от досега си с православието, папа Йоан XXIII прави първата голяма крачка за сближаването на Римокатолическата и Източноправославната църква. Именно той свиква през 1961 година Втория ватикански вселенски събор, където има представител и на Българската православна църква.
Българският папа умира в Рим на 3 юни 1963 г. на 81-годишна възраст.
Частица от мощите му е донесена у нас лично от папа Йоан Павел Втори.

Етикети:
 

Скандална и влиятелна

Султана Рачо Петрова, магнетична и скандална българка, е правнучка на един от най-големите богаташи по българските земи - търновския търговец Хаджи Минчо.
Баща й, Пантелей Хаджиминчович, завършва медицина в Париж и е един от основателите и пръв директор на Александровската болница в София. Майка й е също от известна стара фамилия от Жеравна.
Султана е родена през 1869 г. в румънския град Тулча. Майка й умира едва на 27-годишна възраст, затова малката Султана е пратена в Кралския френски пансион в Букурещ.
Тук тя учи пиано и оперно пеене, овладява френски и немски. Забелязва я самата румънска кралица Кармен Силва, иска да я прати в Париж да изучава музикално изкуство. Но бащата на Султана решава да се преместят в новоосвободена България и през лятото на 1885 г. се заселват София. По това време тя е 16-годишна.
Запознава се с новоназначения началник-щаб на армията Рачо Петров. Младият офицер се влюбва в изисканата девойка.
Иска ръката й, но баща й отказва - Рачо Петров е син на кръчмар.
За победата в Сръбско-българската война обаче той е награден с 60 хиляди гроша, с които купува чифлик с къща в Белово. Тогава доктор Хаджиминчович скланя да даде дъщеря си за негова съпруга. Годежът обаче се проточва и в отсъствие на баща си Султана пристава на любимия си. Венчават се на 27 юли 1886 г.
Еманципирана Султана често урежда сбирки на политическия и културния столичен елит. По примера на Симеон Радев, с когото е в приятелски отношения, тя издава ценни мемоари за времето на Балканските войни и първата четвърт на ХХ в. Книгите й поразяват със своята хуманност, толерантност и родолюбиe. Четейки ги, разбираш, че Султана в много случаи се оказва по-мъдра и по-далновидна от министрите и генералите на своето време. През 1928 г. първи том от спомените й излиза и на френски. По-късно издава и книга, посветена на Стефан Стамболов, с когото също е била в приятелски отношения.
Султана е най-ухажваната и най-одумваната жена от софийския хайлайф през първата половина на ХХ в.
Журналистите и клюкари й приписват любовни авантюри не само с Фердинанд, но и с посланици, министри и генерали.
След развода си с Рачо Петров Султана има връзка с френския журналист Людовик Нодо, с когото живеят около две години.
Познанствата си с влиятелни люде използва за патриотични дела.
Наследница на огромни владения в Добруджа, недвижимости в Тулча, Търново и другаде, тя подпомага финансово Тодор Александров и ВМРО в дейността им за освобождение на Македония. По нареждане на княз Фердинанд, благодарение на усилията и чара си, събира огромни финансови помощи за руските войници в Руско-японската война и през 1905 г. оборудва полева болница в Далечния изток. По време на Балканските войни е на фронта като медицинска сестра.
Именно Султана Рачо Петрова утвърждава равноправието между половете в България, на което равноправие се учудват дори английските депутати Чарлз и Ноел Бъкстон и пред Английския парламент докладват, че българите са изпреварили англичаните в това отношение.
През април 1944 г. Султана е въдворена в концлагера "Гонда вода" и скоро след това е преместена в лагера при манастира "Свети Кирик", макар че е на 74 години и се подпира с бастунче. Като причина за заточението се смята дъщеря й Влада Карастоянова, която от радио Би Би Си заклеймява съюза на България с Хитлеристка Германия.
След 9 септември наследниците на Султана и Рачо Петрови са пратени в Белово за шест години, а домът им на ул. "Хан Крум" е национализиран.
Синът й Благой Петров, който е бил офицер във военното разузнаване, през 1947 г. пък е заточен за две години в лагера "Куциян".
През последните си години Султана живее с една своя слугиня в дома си на ул. "Денкоглу" в София. Умира през 1946 г.

 
Етикети:
 

Конституцията на свободата

Конституцията на Българското княжество, или Търновската конституция, е приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново.
Основният ни закон е създаден с участието на юристи и българи, получили висшето си образование в западноевропейски университети.
Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано през януари 1879 г., внася големи промени в проекта. При това обсъждане се формират две групи - либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
Търновската конституцията дефинира младата ни държава като конституционна монархия, предоставя широки пълномощия на монарха, определя отговорността на министрите, депутатската неприкосновеност и общинското самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на обществените отношения. Узаконени са свободата на печата и правото на сдружавания.
Принципът за разделение на властите обаче не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Гражданите са наречени "поданици".
С измененията на Търновската конституция през 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите "Княжество", "Княз" и производните им са заменени с "Царство", "Цар" и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като "Сребърната конституция".
Конституционно установеният ред в Княжество България е потъпкван неведнъж. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана, през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
Установеното с Деветосептемврийския преврат от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но то не е реализирано. На 4 декември 1947 г. тя е заменена с Конституция на Народна република България.

 
Етикети:
 

Първият монарх

Александър Йозеф фон Батенберг е роден на на 5 април 1857 г. в италианския град Верона. Втори син е на германския принц Александър фон Хесен-Дармщадт от брака му с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат Фон Батенберг (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.
Александър Батенберг получава военно образование. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20-годишна възраст принцът получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Награден с Георгиевски кръст IV ст. След кратък престой в Санкт Петербург отново се връща в България. Участва във военните действият през заключителния етап на войната.
Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. Режим на пълномощията.
По негово време се извършва и Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
На 9 август 1886 година група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк, князът решава да абдикира. Датата е 26 август 1886-а, българският монарх заминава за Виена.
През 1890 година майор Коста Паница предлага на Александър и да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството. Батенберг отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 година му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.
Княз Александър умира в Грац на 17 ноември 1893-та след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898-а в Мавзолея в центъра на столицата.
Княз Александър Батенберг е носител на на ордените "За храброст" I степен, "Свети Александър", на руските отличия "Свети Александър Невски" и "Света Анна" и др.

Етикети:
 

Пазителят на Рилската обител

За легендарния хайдутин Чакър Войвода митовете са повече от историческите сведения.
Роден е в село Продановци в началото на деветнайсети век с името Христо. Турци убиват баща му, отглежда го вуйчо му - поп Никола, който по-късно го праща да си изкарва прехраната в ковачницата на Рилския манастир.
Христо обаче яга обратно в Самоков и започва работа в тюфекчийницата (оръжейната работилница) на Мито Шатарента. Именно тук бъдещият народен закрилник се научава не само да поправя, но и да си служи до съвършенство с оръжие. Заради големите му сиви очи го наричат Чакър (сив, сивоок).
Според легендата Чакъра надвил в хвърлянето на камък няколко турчета, които по-късно отишли да го убият в работилницата, но той успял да избяга. Така започват хайдушките му митарства.
Сред подвизите му се нареждат победата над Мутиш ага, над Хаджи Дамба (1849), когото Чакър войвода пощадил, въпреки че на чалмата му бил извезан надписът "Или главата на Чакъра - или смърт", над Кара Бекир Пехливан. Народната памет му приписва и пълното унищожение на цял табор (около 1000 души) редовна турска войска, с което си спечелва прозвището Самоковския барон.
Чакър Войвода доброволно охранява Рилския манастир и през пролетта на 1854 година разбива албанския разбойник Ибрям Лека и дружината му, които нападат обителта.
Хадутите от четата на Чакъра си изкарват прехраната, работейки като зидари, а войводата дори постига споразумение със самоковския каймакамин да не закача хората му, докато се трудят, а само когато са в гората.
Чакър войвода е убит предателски от своя четник Иван, чиято жена Йона взела 500 гроша от турците и успяла да склони мъжа си да извърши убийството. Самият Иван после убива жена си и се самоубива.
Хаджи Демба, като научил, че Чакър Войвода е мъртъв, строшил ятагана си надве и изпратил да го сложат върху гроба му заедно с неговото "евалла", разказва още легендата.

Етикети:
 
Страница 2 от 36

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google