balgari.bg

Йосиф Сърчаджиев е роден е на 2 май 1945 г. в София в семейството на режисьора Стефан Сърчаджиев и Анна Фаденхехт, дъщеря на юриста и политика Йосиф Фаденхехт.
През 1969 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". 
Играе един сезон в Сливенския драматичен театър. От 1971 до 1973-та е в Студия за игрални филми "Бояна", а от 1973 до 1993 г. - в Театъра на армията. Тук Сърчаджиев изиграва ролите на Иванов в "Иванов" от А. П. Чехов на режисьор Иван Добчев, Сехизмундо в "Животът е сън" от Калдерон де ла Барка на режисьор Иван Добчев, Меркуцио и Бенволио в "Ромео и Жулиета" от Шекспир с режисьор отново Иван Добчев, Малволио в "12-а нощ" от Шекспир на Леон Даниел, Пунтила в "Господин Пунтила и неговия слуга Мати" от Брехт и Владимир в "В очакване на Годо" от Йожен Йонеско, отново под режисурата на Леон Даниел.
От 1994 до 2000 г. Йосиф Сърчаджиев играе в Драматичен театър "А. Будевска" в Бургас, където под режисурата на Борислав Чакринов пресъздава образи в пиесите "Кралят умира" от Йожен Йонеско, "Смъртта на търговския пътник" от Артър Милър, "Бащата" от Аугуст Стринберг.
Работил е с режисьорите Чавдар Кръстев в Кюстендил, Димитрина Гюрова в НТ "Иван Вазов", със съпругата си Райна Томова в Театър "Възраждане" и др.
Пред камерата застава още през 1953-та в лентата на баща си "Наша земя". Снима се в "Хроника на чувствата" на Борис Шарланджиев, "Черните ангели" на Въло Радев, "Гневно пътуване" на Никола Корабов, "Аспарух" на Людмил Стайков. Участва в "Бон шанс, инспекторе", "Време разделно", "Жребият" и много други.
Ролите му за телевизионни продукции също са сред емблематичните културни факти от най-новата ниистария - Пол в "Стъклената менажерия" от Юджийн О’Нийл на режисьора Асен Траянов, Макдъф в "Макбет" от Шекспир на режисьора Хачо Бояджиев,  Нерон в "Нерон и Сенека" от Едвард Радзински и Змея в "Змейова сватба" от П. Ю. Тодоров под режисурата на Вили Цанков, Пол в "Машинописци" от Едуард Олби на режисьор Апостол Карамитев, Немски в "Хиляда метра над земята" от Иван Радоев на Крикор Азарян.
Йосиф Сърчаджиев е носител на Награда на Съюза на артистите в България за мъжка роля и Наградата на София за Благой в "Наградата" от Драгомир Асенов на режисьорката Димитрина Гюрова (1981), Награда на Съюза на артистите в България за мъжка роля за Робът в "Драг и робът" от Никола Русев на режисьора Красимир Спасов (1983), награда за мъжка роля на Благоевградски театрални празници за ролята му в "Кралят умира" от Йожен Йонеско с режисьор Борислав Чакринов, АСКЕЕР през 1997-а.

Маестро Кристиян Коев е роден в София 7 юли през 1970 г. И двамата му родители са известни флейтисти. Верен на семейната традиция, Кристиян започва да свири на флейта, когато е на осем.
Майка му Росица Иванова заминава за Куба при втория си съпруг, министър на културата на островната страна и диригент на Хаванската филхармония. Тогава Кристиян е на 12 години и живее в дом, където чести гости са известни хора на изкуството - музиканти, художници, писатели като Артуро Сандовал. Паулу Коелю и др.
Още като ученик в музикалното училище в София печели награди в редица конкурси - Първа награда на Националния конкурс за млади инструменталисти в Търговище, Първа награда на Националния конкурс в Провадия и др. След като завършва музикалното училище, заминава за Франция и специализира при известния флейтист Николет в Париж. 
През 1989 г. Кристиян Коев е студент в Държавната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Пътува в чужбина и се изявява на сцените на международни фестивали. При едно от участията си в Италия е поканен да продължи образованието си в "Санта Чечилия" в Рим от един от най-известните флейтисти на планетата и преподавател в академията - професор Северино Гадзелони. Образованието му е безплатно, но за да се издържа Кристиян работи като мияч на коли, барман, сервитьор, строителен работник. 
В продължение на близо две години младият музикант живее в сграда на Фондация "Борис Христов", която дава подслон на талантливи българи. За маестро Христов Кристиян Коев казва, че е от онези звезди, които блестят, защото са истински.
Друга съдбовна среща на бъдещия "златен флейтист" е със световноизвестния диригент Енрике Батиз. Тогава Кристиян продава билети за концертите на фестивала в Анцио. Докато репетира, Батиз го чува и му предлага за изсвири творбата с оркестъра му. Пет месеца по-късно го кани като гост-солист на Симфоничния оркестър на град Мексико.
Кристиян Коев е единственият музикант, свирил на частно парти в чест на принц Чарлз при посещението му в Италия. Свирил е на рождения ден на папа Йоан-Павел Втори, на сватбата на Ерос Рамацоти. 
Златната флейта на Кристиян наистина е от злато, направена е по поръчка в Япония и я съобразена с неговите ръце, пръсти и устни. 14-каратовия уникален инструмент, дело на компания "Миадзава", Кристият купува за фанастичните 84 хиляди евро през 1995-а с парите от спечелен конкурс. Ценен е обаче не толкова материалът, колкото изработката, казва виртуозът.
Но прозвището Златната флейта българинът "наследява" по заслуги от преподавателя си Северино Гадзелони доста преди да поръча музикалното бижу.
Кристиян Коев днес живее в Италия, изнесъл е вече близо 1000 концерта, а през 2010-аподреди своя изложба живопис в Бургас.

Художникът Иван Ненов е роден на 17 май 1902-ра в София.
Учи в Художествената академия при Никола Ганушев, дипломира се през 1925 година при Никола Маринов.
Творческия си път започва в областта на интимно-психологическия портрет. Работи в областта на живописта, графиката, мозайката, малката пластика.
През 30-те години на двайсети век Иван Ненов се включва в прогресивното движение в българското изкуство, членува в Дружеството на новите художници. Рисува серия от портрети на жени от народа, в които характерни са класическата чистота на формите и трайните духовни състояния. През 1932, 1936 и 1938 година пребивава в Италия, където експериментира с посткубистична живопис. Творчеството му от 50-те и 60-те години се характеризира със своя реализъм, колорит и завършеност на композицията.
Малката пластика е другата сфера на творческите търсения на Ненов. С малка пластика той се представя на много от общите художествени изложби по приложни изкуства. Предпочитани от твореца материали са керамиката, теракотата, глазираният шамот. Създава серия от малки фигурни пластики и обредно-ритуални съдове, чийто водещ мотив отново е женският образ. Към малката пластика се насочва, след като е обявен за формалист в началото на 50-те години и цяло десетилетие не може да излага творбите си.
С пластиките си Иван Ненов участва във всички по-значими изяви на Съюза на българските художници в страната и зад граница. Представен е в изложби в Будапеща, Венеция, Делхи, Дрезден, Загреб, Милано, Москва, Ню Йорк, Париж, Токио, Франкфурт, Чикаго.
Но самостоятелно творбите му са показани само веднъж - през 1975 година в София.
Произведенията на Иван Ненов имат тежка съдба - през 1941 година художникът подготвя експозиция от близо 100 творби от края на 20-те до началото на 40-те години, но бомба пада върху ателието му и унищожава произведенията му. През 1963 г. Ненов отново иска да изложи работите си, но експозицията му е осуетена от властта.
Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галерии в страната, както и частни сбирки в Гърция, Италия, САЩ, Япония. През 1936 година за картината си "Край морето" е награден с бронзов медал на триеналето на приложните изкуства в Милано. Удостоен е с орден "Кирил и Методий" II степен през 1960 и I степен през 1963 година. Носител е на награди на СБХ за цялостно представяне на керамика (1968), за самостоятелната изложба в София през 1975 година и наградата за живопис "Владимир Димитров -Майстора" през 1977 година. През 1994 г. е избран за академик в Българската академия на науките.
Иван Ненов умира на 4 септември 1997 година.
През 1998-а излиза биографично-мемоарната книга на Георги Каприев и Петър Змийчаров "Много лично. Иван Ненов", а през 2001 година Евгени Клинчаров публикува книгата "Разговори с Иван Ненов. Мисли на художника за изкуството".

Любен Дилов-син e роден на 19 ноември 1964 г. в София, син е на големия ни писател Любен Дилов.
Дилов-син завършва журналистика в СУ, специалност "Печатни медии".
Работи във вестниците "АБВ", "Поглед", "Софийски университет", в списание "Литературна академия".
От 1990 до 2001 г. Дилов-син е главен сценарист на телевизионните предавания "Ку-ку", "Каналето", "Хъшове" и "Шоуто на Слави".
Главен редактор е на в. "Ку-ку" до 1994 г., а по-късно - главен редактор на в. "Експрес".
В политиката Любен Дилов-син се пробва, като старитра Движение "Гергьовден", превърнало се по-късно в партия. В два поредни мандата е лидер на групата съветници на "Гергьовден" в столичния парламент, депутат е в 40-ото НС.
От 2004 до 2012 г. е издател на ежедневника "Новинар".
През 2010-а става главен редактор на българското издание на италианското списание "L'Europeo".
Любен Дилов е автор на книгите "Седнал във въздуха" (2003), "Хуйку: Български антинародни приказки" (2008), както и на две книги, събрали постингите му в социалната мрежа, онасловени "FaceБуки".
Водещ е на тв реалитито "България търси талант".

Интервю с Любен Дилов-син прочетете на сайта на вестник "Дневник"