Изкуство

balgari.bg

Художник и учител

Художникът Наум Хаджимладенов е роден на 15 юли 1894 г. в Самоков.
Още като дете рисува с въглен от огнището, а после с тебешир по стените.
Върху плочата, на която в училище пише, той пресъздава гледки, видени из шарената Самоковска чаршия. С първите акварелни бои, които си купува, рисува българските войници край Одрин, а по-късно - и бежанците от Кукуш.
Пръв вдъхновител и ценител на рисунките му става неговият братовчед - талантливият художник Павел Кръстев, загинал твърде млад в Първата световна война. Именно той убеждава бащата на Наум Хаджимладенов да го прати в Рисувалното училище.
По време на Първата световна война е в окопите, където губи живота си и приятелят му Димчо Дебелянов.
След войната Хаджимладенов учи при П. Клисуров, Ц. Тодоров и завършва живопис при проф. Иван Мърквичка през 1921 г. Става учител в родния си град. Големият наш скулптор Андрей Николов съветва младия художник да замине за Италия, но синовната привързаност го връща у дома. Учителства дванайсет години.
През 1934 г. са уволнени - съпругата му заради левите си убеждения, той - заради голямата си неприязън към неправдите в живота и заради бунтарските си изказвания.
Местят се в столицата. Тук той е илюстратор на десетки книги, свързва го дружба с Боян Пенев, Владимир Димитров - Майстора, Павел Францалийски и други творци.
Софийският творчески период е най-силният период на Хаджимладенов. Повечето му картини черпят вдъхновение от историческото минало на българския народ.
Работи на Наум Хаджимладенов се включвани в много общи художествени изложби в София и други градове, както и в представяния на българското изкуство в чужбина - в Рьорих Мюзиъм (Ню Йорк, 1935), в Прага, в Атина (1938). Участва в Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово. През 1937 г. е награден със златен медал на Парижкото изложение за творбата си "Пазар в Самоков". През 1938 г. на изложба на българска живопис в Атина е награден с орден "Св. Александър", а през 1954 и 1964 г. получава и орден "Кирил и Методий" І степен.
Художникът умира на 20 август 1985 г. в Самоков.
Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, Художествената галерия в Самоков, Дом на хумора и сатирата в Габрово, Художествената галерия в Сливен и други окръжни галерии, както и на частни колекции в България, САЩ, Германия, Австрия, Франция, Белгия, Великобритания, Италия, Испания.

Още за самобитния творец разказва http://desant.net
Етикети:
 

Актриса по наследство

Таня Масалитинова (Татяна Николаевна Масалитинова-Есауленко) е родена на 2 септември 1921 г. в Прага.
Неин баща е родоначалникът на съвременната театрална школа в България Николай Масалитинов.
Масалитинова завършва гимназия за чужди езици в София. Между 1941 и 1943 г. следва в Художествената академия, но после завършва Държавната театрална школа. Годината е 1945-а.
През 1946 г. печели конкурс и става част от трупата на Народния театър. Играе на негова сцена до 1989 г., когато е пенсионирана. Продължава да играе на сцените на театър "Сълза и смях", Театър 199, в Габровския театър и др.
През 70-те години актрисата създава сценария на феноменалния си моноспектакъл "Едит Пиаф за себе си" по книгата на Симон Берто за Театър 199.
Тук играе и в "Театър, любов моя", написана от Валери Петров специално за нея и Славка Славова. Заедно с Любен Гройс откриват кафе-театъра в Съюза на артистите с френската пиеса "Дамите в четвъртък". Превъплъщава се в ролята на една от героините в "Най-древната професия" от американката Пола Вогъл.
В театър "Барбуков" Масалитинова и Славова отново са двигателите на творческата работа.
Освен на театралната сцена, Масалитинова има роли и в киното - снима се в "Точка първа", "Рицар без броня", "Сбогом, приятели!", "Ненужен антракт".
През 2005 г. получава наградата Аскеер за цялостен принос към българския театър.
Таня Масалитинова почина на 31 май 2014 г. 

Още - във вестник "Стандарт"
Етикети:
 

Казано честно, всичко му е наред

Васил Найденов е роден на 3 септември 1950 г. Завършва Естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано, през 1973-та.
Работи като пианист и вокалист. От 1969 г. е в "Златни струни", а в началото на 70-те за кратко се включва в оркестъра на Бисер Киров. Следва ангажимент с "Диана Експрес" и първата песен, която го оправи известен и разпознаваем като изпълнител - "Синева". Преди началото на соловата си кариера Васил Найденов работи и с "Тангра".
Звездата му изгрява през 1979 г., когато печели Първа награда на фестивала "Златният Орфей", а песента от филма "Адаптация" е обявена за "Мелодия на годината". Популярността му расте, всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер - "Откровение", "И утре е ден", "А дали е така".
През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди - на "Златният Орфей" Втора награда е присъдена на "По първи петли" (1980) и "Любовта продължава" (1982), Трета награда получава "Угризение" (1986). "Остани" по музика на Тончо Русев печели Първа награда на радиоконкурса "Пролет" през 1983-та, а още две негови песни са обявени за "Мелодия на годината" - "Телефонна любов" (1982) и "Сбогом казах" (1985). "Чудо", пак по музика на Тончо Русев, става пък "Мелодия на телевизионните зрители" на същия конкурс през 1983 г.
Васил Найденов печели и признание на международни конкурси у нас и по света - Първа награда на "Златният Орфей" (1981), Втора награда на "Шлагерфестивал" (Дрезден, 1981), Втора награда на фестивала "Гала" в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша, и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за певец на годината в анкетата на радиопредаването "Музикална стълбица".
През 1990 г. Найденов работи с балета на Алла Пугачова "Телефон", а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тейлър при гостуването й в България.
Песента му "Завръщане" печели Голямата награда на обновения конкурс "Песни за Варна" през 1995 година.

Интервю с Васил Найденов помества "Стандарт"
 

Младият Маркс

Венцислав Кисьов е роден на 17 юли 1946 г. в Любимец. Завършва Немската гимназия в Бургас, театралната студия към Драматичния театър "Адриана Будевска" и актьорско майсторство в класа на Боян Дановски във ВИТИЗ.
Изиграл е над 100 роли в театъра, киното и телевизията.
Театралната му кариера започва във Видин и първата му роля е Ромео от "Ромео и Жулиета". В същата постановка ролята на Жулиета се изпълнява от бъдещата му съпруга Калина Попова.
Следват ролите в театъра в Габрово.
От 1974 г. Кисьов е в трупата на Театър "София", а от пролетта на 1976 г. - в Сатиричния театър.
От есента на 1978 г. е на сцената на "Сълза и смях", на който става и директор на (2006-2010).
Венцислав Кисьов става широкоизвестен с ролята на Карл Маркс във филма от 1981 г. "Карл Маркс. Млади години". Заради тази роля става първият чуждестранен лауреат на Ленинска награда за кино, присъдена му през 1982 г.
Следват ролите във филмите "Мера според мера", "Борис Първи", "Ешелоните на смъртта", "Денят на владетеля", "Защитете дребните животни" и др.
Снимал се е в Русия, Германия, Франция, Италия, Полша, Чехия, Мароко и др.
От ученик пише поезия, печата във вестниците "Студентска трибуна" и "Пулс". Автор е на стихосбирките "Усмивката на Бога", "Пространства на мълчанието", "Лист неотронен", "Укротени думи", "Будни нощи", на изследването "Методология на първите стъпки" (театрална теория), на сборника "За началото и края" (разкази и есета).
Негови творби влизат в антологията "Написано в антракта" от 1998 г., събрала произведения на ярки съвременни български актьори.
Превежда пиеси, стихове и проза от руски и немски автори.
Разностранната му дейност се допълва и от актьорския клас във Факултета по изкуства на Югозападния университет "Неофит Рилски", на който е ръководител.
Венцислав Кисьов почина на 19 май 2014-а.

Етикети:
 

Поет за хитове и забранени филми

Писателят Иля Велчев е роден на 26 февруари 1947 г. Баща му - Борис Велчев, е секретар и член на Политбюро на Централния комитет на БКП през 70-те години.
Иля Велчев завършва кинорежисура във ВГИК.
Автор е на двайсет и седем книги с поезия и проза, на десет игрални филма, на много сценарии и тв постановки, сред тях "Тайни стихотворения", "Любовта на въжето към птицата", "Ако си дал", "Генерал по любов", "Жестоко за двама", "Лудата и гладиаторите", "Филмът на живота", "Краят на един съвършен любовник", "Тайната на дяволския род", "Бай Ганьо, жив ли си?", "Божи знак" и др.
Негови са спектакли "Обличането на Венера", "История на живуркането" и др., филмите "Мандолината", "Дубльорът", "Сладко и горчиво", "Последната възможност", "Ако те има".
По стихове на Иля Велчев са изпети хитовете "Хризантеми", "Кой ражда болката", "Стари мой приятелю", "Осъдени души", "Майчице свята", "Ако те има", "Блус за двама", "Ако си дал".
Сериалът "Завръщане от Рим" - първата българо-европейска тв продукция (с италианската телевизия РАИ 1) е забранен, властта го заклеймява като носещ рушителни свободни идеи, и българският зрител още не го е видял.

Още - на www.24chasa.bg
Етикети:
 
Страница 1 от 54

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google