Изкуство Литература "Агонио сладка..."

balgari.bg

"Агонио сладка..."

Константин Павлов

Константин Павлов е роден на 2 април 1933 г. в бившето село Витошко, Пернишко (днес територията му е на дъното на язовир "Студена").
Завършва гимназия през 1952 г.
Следва право в Софийския университет. Работи като редактор в Радио София (1957-1959), в издателство "Български писател" (1961-1962; 1964-1965), вестник "Литературен форум" (1963) и "Мултифилм" (1965-1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в "Българска кинематография". Същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели.

През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие "Стари неща", включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник "Литературен форум". Напуска СБП на 3 февруари 1989 г.
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: "Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!"
Стиховете на Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други език. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми, като "Спомен за близначката" (1976), "Чуй петела!" (1978), "Масово чудо" (1981), "Без драскотина" (1989), "Нещо във въздуха" (1993).
Носител е на националната награда за поезия "Никола Фурнаджиев" за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда "Христо Г. Данов" (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия "Иван Николов".
Почина на 29 септември 2008 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google