Изкуство Литература Поетът на белоснежните вишни

balgari.bg

Поетът на белоснежните вишни

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина. Димчо е последното, шесто дете.
През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се мести в Пловдив при най-големия брат Иван. Под тепетата Димчо учи в Жълтото училище, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия. През тези години бъдещият голям поет пише първите си стихотворения.
През 1904 г. семейството идва да живее в София. Две години по-късно в списание "Съвременност" намират място първите публикувани творби на поета: "На таз, която в нощи мълчаливи", "Когато вишните цъфтяха" и др. По това време Дебелянов е на 19 години, негов кумир е Пенчо Славейков, по-късно и Пейо Яворов.
След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на "Българска сбирка", "Съвременност", "Нов път", "Оса". В хумористичните издания печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но учи само две години. Овладял френски, руски и английски, Димчо превежда Бодлер, Верлен, Шекспир.
В края на октомври 1912 г. Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. И на фронта Димчо пише. Творбите му от окопите обаче не са нито символистичнообразни, нито хапливо-сатирични, а са пълни с тъга пред лицето на кървавия конфликт.
На 29 януари 1916 г. Дебелянов пристига на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. Загива в битка на 2 октомври 1916 г. близо до село Горно Караджово (днес Моноклисия) като командир на рота. На 29 години и 6 месеца е. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир Хисар.
През 1931 г. по инициатива на литературния кръг "Живо слово" костите на нежния лирик са пренесени в родната Копривщица и положени в двора на църквата "Успение Богордично". Тук Иван Лазаров поставя скулптурата си "Майка", вдъхновена от образа на баба Лила Паралеева, изгубила във войната син и съпруг, която художникът вижда да седи замислена на прага на дома си. Тай като баба Лила скоро селд това починала, Лазаров използвал за свой модел друга копривщенка - Лала Душкова. Годината е 1934-та.
По-късно скулптурата е преместена в двора на родната къща на поета, която сепревръща в музей през 1958-а, а над гроба му бди копие на композицията.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Поетичният свят на Дебелянов "живее" на www.slovo.bg

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google