Изкуство Литература Магьосникът на разказа

balgari.bg

Магьосникът на разказа

Елин Пелин

Елин Пелин (Димитър Иванов Стоянов) е роден на 18 юли 1877 г. в с. Байлово, Софийско.
Не завършва гимназия. Увлича се от четенето, основно опознава българската и руската литература. Учител е в Байлово (1895-1896). От есента на 1899 г. се установява в София. Библиотекар е в Университетската библиотека (от 1903 до 1907 г.), командирован е в Нанси, Франция през 1906-1907 г., пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910-1916).
В продължение на 20 години - от 1924 до 1944-та, работи като уредник в къщата-музей "Иван Вазов".
Сътрудничи на многобройни списания. Редактира и списва почти сам сп. "Селска разговорка" (1902-1903). Участва в редактирането на в. "Българан", в. "Развигор", редактира детските списания "Веселушка", "Чавче", Светулка", в. "Пътека". Член ена редколегията на в. "Септемврийче" (от 1945). Председател на Съюза на българските писатели през 1940 г.
Елин Пелин започва да пише още като ученик. През 1885 г. публикува първите си творби: в сп. "Войнишка сбирка" разказа "Мило е отечеството", в ученическото списание "Извор" - разказа "На майчин гроб", стихотворенията "Зима" и "Привет". Под стихотворението "Тихи тъги" (ноември 1897), отпечатано в сп. "Български преглед", за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки образи. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: "Напаст божия", "Ветрената мелница", "На оня свят", "Гост", "Андрешко", "Пролетна измама". Автори е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот - белег на несломената жизненост на българския национален характер. В непретенциозните си, но много популярни хуморески в стихове и проза от сборника "Пижо и Пендо" (1917) майсторът на иронията и на скептичния шопски присмех пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им противопоставя суровата и примитивна правда на истинския живот.
Една от основните теми в творчеството му е църквата. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието - пороци, в които са затънали калугери и попове ("Напаст божия", "Братя", "Изкушение").
Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в селския живот. С особена пластичност се отличават лиричните му пейзажи, в които хубостта на природата е свързана с труда и чувствата на хората.
В повестта "Гераците" (1911) - едно от най-значителните произведения в българската литература - Елин Пeлин описва разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения.
Във втората си повест - "Земя" (1922), Елин Пелин е обрисувал разрушителната стихия на частнособственическата страст, която опустошава човека, осакатява го нравствено.
По време на Първата световна война Елин Пелин пише патриотарски произведения, събрани в сборника "Китка за юнака" (1917). През 1928 г. издава сборника "Черни рози" - стихотворения в проза, импресии с изповедни размисли и настроения. В книгата "Аз, ти, той" (1936) - злободневни фейлетони, хумористични очерци и скици - изобличава общественополитическата и нравствената поквара на съвременноста. В "Под манастирската лоза" (1936) - цикъл философски разкази и притчи - формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую.
През 20-те и 30-те г. Елин Пелин пише предимно за деца - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи - "Ян Бибиян" (1933) и "Ян Бибиян на Луната" (1934), на книгите "Златни люлки" (1909), "Кумчо Вълчо и Кума Лиса" (1918), "Гори Тилилейски" (1919), "Сладкодумна баба" (1919), "Правдата и Кривдата" (1920), "Песнички" (1927), "Поточета бистри" (1931), "Приказки и басни" (1949) и др.
Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната същност на човека, на неговият интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. То е един от върховете на българското повествователно изкуство. Произведенията на Елин Пелин са преведени на повече от 40 езика.
Елин Пелин е починал на 3 декември 1949 година.

Книги за Елин Пелин:

  • Димитър Танев. Траектория на духа. София. 1995
  • Евелина Василева. Елин Пелин 1877-1949. Биобиблиография. НБКМ. София. 2002
  • Мими Михайлова. Кризата на прехода. Повестта "Гераците" на Елин Пелин - митични и културноантропологични наративи. Пловдив. 1997
  • Петър Стефанов. Излъганият дявол. Творчеството на Елин Пелин за деца и националната смехова традиция. УИ "Св. св. Кирил и Методий". В. Търново. 2000
  • Радосвет Коларов. Елин Пелин. "Век 22". София. 1995
  • Симеон Янев. Елин Пелин. "Абагар". В. Търново. 1994
  • Страници за Елин Пелин. "Параф". София.1992
  • Цезия Механджиева. Елин Пелин - идеи, теми, мотиви и послания. София. 2001
  • Юлиан Вучков. Върхове в историята на българската литература. "Светулка 44". София. 1999

Източник: http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google