Изкуство Литература Жълти клюки разбиват сърцето на Вазовата любима

balgari.bg

Жълти клюки разбиват сърцето на Вазовата любима

На 25 август 1877 г. в Самоков в семейството на известния в града търговец и общественик Павел Бончев се ражда първата им дъщеря, бъдещата писателка и муза на народния поет - Евгения. Малко след това фамилията се установява в София.
Възпитават Евгения в духа на патриархалните ценности на етрополския род Бончеви и в почит и стремеж към образованието и християнските добродетели, носени от рода на майката - Екатерина, дъщеря на духовник и първата учителка в Орхание (днес Ботевград).
Евгения от малка свири на пиано, завършва Първа софийска държавна девическа гимназия, където учи руски и френски език, стопанство, педагогика и ръкоделие. Едва на 16, девойката се сгодява за д-р Михаил Елмазов, един от първите ни дипломирани зъболекари, и не заминава да учи в Загреб, както е възнамерявала.
Годината е 1895-а. Чества се 25-годишният юбилей на Иван Вазов. Д-р Михаил Елмазов представя красивата си и талантлива съпруга Евгения на големия поет. Едва през 1906-а обаче двамата ще си разменят снимки - знак за симпатия по каноните на онова време. Тогава поетът е на 56, а Евгения - на 29, има двама синове, публикувала е разкази във вестниците "Софийски ведомости" и "Народно единство" и е превърнала дома си в своеобразен литературен салон, в който се четат откъси от разкази и непубликувани стихове, свири се на пиано и се обсъждат последните политически новини. Поетът е чест гост на сбирките на интелектуалци в дома на Елмазови.
У Евгения той открива своето късно вдъхновение и нежно спасение от "тая нравствена бездна, в мрака на която се лутам", както й пише през 1920-а, година преди смъртта си. Връзката между двамата творци е обект на постоянни одумвания. Поетът посвещава на младата жена цикъл стихове от сбирката си "Люлека ми замириса". Семейство Елмазови и народният поет пътуват заедно до Истанбул през 1908-а, по-късно Евгения посещава Швейцария, където Вазов е на лечение, и прекарва с него известно време. Злобата на софийския хайлайф се излива върху младата писателка във вид на клюки и обвинения.
Първата книга на Евгения Марс излиза в края на 1906 г. под заглавието "Из живота". Революционното за онова време дело - жена да издаде сборник разкази, предизвиква и овации, и отричания. Прословутата Страшимирова фраза, че "авторката има мустаки" (намек, че Вазов е писал разказите), обаче е нищо в сравнение с битката, която Ана Карима започва срещу Марс. През 1937-38 г. двете дори пренасят конфликта си в залите на съда, което съсипва чувствителната Марс.
Но през 1906-а народният поет публикува положителен отзив за "Из живота" в сп. "Българска сбирка". Сетне помага на Евгения да отпечата втори сборник разкази - "Лунна нощ. Разходка из Цариград" (1909), и съдейства двете й драми "Божана" (1912) и "Магда" (1918) да бъдат поставени в Народния театър.
Третият сборник разкази на Марс - "Белите нарциси" (1924) и енциклопедичният алманах "Полувековна България. 1878-1928", съставен, редактиран и издаден от нея, я утвърждават като творец и човек с активна гражданска позиция. В "Полувековна България" Марс привлича изтъкнати общественици, политици, учени, културни и просветни дейци, икономисти, юристи, които представят живота на България от Освобождението до 1928 г.
Още през 1929 г. тя е избрана за председателка на Съюза на българките за култура и просвета. Заедно с поетесата Люба Касърова и общественичката и писателката Санда Йовчева организират литературни и музикални вечери, предвестник на т. нар. литературни чайове на Клуба на българските писателки. Евгения Марс е една от неговите основателки през 1930 г. Тя е и най-дългогодишната му председателка - повече от шест години (1932-1938).
През 1935-а излиза последният й сборник разкази - "Човекът в дрипи". Макар и с тежко сърдечно заболяване, в началото на 40-те години тя продължава да участва в обществения и културния живот на България.
Евгения Марс умира в дома си от миокардит на 26 септември 1945 г.

Още от книгата на Живка Симова "Обичана и отричана", посветена на живота на Евгения Марс, прочетете тук

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google