Изкуство Литература Език за спасяване

balgari.bg

Език за спасяване

Австрийският писател от еврейски произход Елиас Канети се ражда на 25 юли 1905-а в Русе.
Родителите му също са родени в Русчук, родословието на предците му - сефарадски евреи - може да се проследи назад във времето до XV век, когато са прогонени от Испания.
Край Дунав бъдещият писател живее в космополитната атмосфера на големия град, където звучат много езици, учи български от малките слугинчета в дома си, запомня дори паметната 1910-а, когато Халеевата комета вещае край на света.
През 1911 г. семейството на Канети се преселва в Манчестър. Година по-късно умира баща му.
През 1913 г. майка му го отвежда заедно с двамата му братя във Виена. Ученическите си години Елиас прекарва в Австрия, Швейцария и Германия.
През 1924 г. Канети учи химия във Виенския университет и през 1929 г. завършва с докторат. През 20-те години на двайсети век негов литературен и философски образец е критикът Карл Краус, черпи вдъхновение и от идеите на Франц Кафка, Георг Бюхнер, Зигмунд Фройд.
Основни теми в творчеството на Канети стават смъртта и агресията.
Пише пиесите "Сватба" (1932) и "Комедия на суетата" (1934). През 1935 г. публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман "Заслепението", преоткрит едва след Втората световна война.
През 1938 г. след присъединяването на Австрия към нацистка Германия и започналите гонения на евреите Канети е принуден да се пресели в Англия. В Лондон започва да работи над философския си труд "Маси и власт", който завършва едва през 1960 г.
От 70-те години на XX век до края на живота си Канети живее в Швейцария.
Сред най-значимите му творби са записките му "Провинцията на човека" (1973), характерологичните му етюди по образец на Теофраст "Подслушвачът" (1974), есеистичният сборник "Съвестта на думите" (1975), автобиографичните книги "Спасеният език" (1977), "Факел в ухото" (1980) и "Игра с очи" (1985) и записките "Тайното сърце на часовника" (1987).
Елиас Канети е отличен с Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1969), Голямата австрийска държавна награда (1967), престижната немска награда "Георг Бюхнер" (1972), наградите "Нели Закс" (1975), "Йохан Петер Хебел" (1980) и "Франц Кафка" на град Клостернойбург (1981).
През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за автобиографичната си книга "Спасеният език", в която описва спомените си от най-ранните години.
Основната тема в тези ранни спомени е за превода от езика на детството на езика на настоящето, от езика на преживяванията и вълненията на езика на рационалното. Канети потвърждава тезата, че когато един човек твърде рано напусне родното си място, запомня повече елементи и събития, отколкото, ако остане там дълго.
Само още веднъж - през 1915-а, Елиас Канети се връща в родината - с майка си посещават Русе и Варна. Запомня думите й: "Никой не трябва да се срамува, че се е родил тук."
Елиас Канети умира на 14 август 1994 г. в Цюрих.

Още за нобелиста - тук�и тук
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google