Изкуство Литература Със свои и чужди говорел в стихове

balgari.bg

Със свои и чужди говорел в стихове

Димитър Диловски, останал в съкровищницата на българската словесност като Сергей Румянцев, е роден на 5 септември 1896 г. в с. Блъсничево, Луковитско. То сега носи неговото литературно име.
Завършва четвърто отделение с отличен, но не може да продължи образованието си, защото семейството му е изключително бедно.
Тогава учител от Златарица, който издирва любознателни деца със заложби, му помага да се запише в прогимназията в Луковит. После будното момче се връща на село, за да работи.
Не успява да постъпи във Врачанската гимназия - пак поради липса на средства. Но пък съдбата го отвежда в Плевен, където с помощта на началника на прехраната на 7-и Доростолски полк Иван Вълков, по-късно - известен земеделски деец, Димитър Диловски е зачислен на храна и квартира в полка.
Така успява да учи в Плевенската гимназия. В казармата бъдещият поет чете Толстой, Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Херцен, Чернишевски. Започва да пише писма до близки и познати в стихотворна форма.
Сражава се по време на Балканската война. След гимназията постъпва във военното училище и завършва Школата за запасни офицери в Княжево, участва и в Първата световна война на Дойранския фронт - като офицерски кандидат. Служи като адютант на дружина и ротен командир.
След войната Диловски става учител в Златна Панега, а след година - в Блъсничево. Преподава български, краснопис и френски език. Пише стихове и епиграми, които дават заявка за таланта на бъдещия сатирик под псевдонима Сергей Румянцев.
Съвременниците му го описват като сладкодумен, шегобиец, разговорлив човек със силно развито чувство на хумор.
През 1921 г. Димитър Диловски участва със своите ученици и колеги учители под червени знамена в първомайска манифестация. При разследването дава показания в стихове, които достигат до тогавашния министър на просветата Омарчевски, който не само не го наказва, но го извиква в София, за да го назначи на работа в Народния театър. После работи като коректор във в. "Земеделско знаме", публикува стихотворения и "народии" в земеделските периодични издания. Вече под псевдонима Сергей Р. пише и в редактираното от него списание "Див дядо". Сближава се с някои земеделски дейци, сред които Александър Стамболийски и Цанко Церковски, който го прави свой частен секретар.
След Деветоюнския преврат Румянцев е арестуван, интерниран и принуден да живее в нелегалност.
Загива едва трийсетгодишен, през април 1925-а.
Критиците определят поезията на Сергей Румянцев като политическа и гражданска. Сатиричните му произведения са насочени срещу алчността, лицемерието, властолюбието.
Самият поет е бил твърде нехаен към творческата си дейност, много от тетрадките, в които събирал стиховете си, не са запазени. Приживе издава само една стихосбирка - "Селски бодили", през 1924-та.
Интересен е един епизод от житейския път на Румянцев. Когато се обръща към Стамболийски в стихотворна форма с молба да го назначи за писар в някоя легация, политикът му отвръща също в стих: "Вместо писар в някоя легация, остани поет на свойта нация!"

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google