Изкуство Литература Скромният майстор

balgari.bg

Скромният майстор

Рачо Стоянов е роден на 7 октомври 1883 година в Дряново в семейството на занаятчия.
Учи в Априловската гимназия в Габрово до 1902 г.
Бъдещият драматург сменя много професии, някои свързани със словото, други - не. Чиновник е във Варна, актьор в пътуващ театър, коректор във в. "Ден" (1904-1910), библиотекар в Народното събрание (1910-1914) и в БАН (1914-1926), журналист във в. "Мир", "Македония" и "Знаме".
Пътя си в литературата започва да пише поезия.
Повечето си творби не публикува, макар сред тях да са социалните "Роби" и "Уличка", военните "Стражата на Черна" и "Първи сняг", пиесите си в стихове "Симеон" и "Престолът или царица Мария Търновска".
За пръв път печата през 1904 г. в сп. "Летописи" - тук се появява разказът "Човекът" - легенда по Горкиев маниер, веднага забелязана от Константин Величков и Антон Страшимиров.
Социалистическите му увлечения се отразяват в "Първите лястовици" и "Спасителят", Вазовите традиции следва в "Хаджи Димко" и "Тиха душа", достига стандартите на критическия реализъм в "Малкият гамен".
Първият сборник на Рачо Стоянов - "Разкази", излязъл през 1909-а, e посрещнат ласкаво от критиката.
През 1927 г. Народният театър открива сезона с драмата "Майстори", написана през 1922 г. "Майстори" е апотеоз на любовта, творческия устрем и чистите нрави.
Скоро пиесата е поставена и зад граница - в Белград (1936), Прага (1938), Загреб (1943). Определят "Майстори" като шедьовър - не само на Рачо Стоянов, но и драматургията ни изобщо.
През 1936 г. писателят публикува повестта "Майка Магдалина". На следващата година камерната творба за чиновничка Магдалина Данова, жертвала личното си щастие заради щастието на своите деца Вяра, Надежда и Любов, получава наградата на БАН.
"Майстори" и "Майка Магдалина" остават най-големите творби на дряновчанина, неговата запачена марка в българската литература.
Освен тях той създава разказите "Разведени", "Вечеря", "Чаршия", "През един пролетен ден", християнската легенда "Бенони прокаженият", пиесите "Ратай", "Симеон" и "Борис Орлов", комедиите "Политикани" и "пред заключена врата", които обаче нямат успеха и признанието на емблематичните му творби.
Рачо Стоянов не публикува повестите "Вълчи дол" и "Стоил Няголов" и не завършва романа си "Доганови" - прекалено е взискателен, бои се от срещата с читателя и критиката.
Но обнародва остро-актуалните фейлетони "Тъмнина", "На митинг", "Крадете да крадем!", "Учителски неволи", "Народното събрание", "Предишните и сегашните" във вестник "Ден".
В края на живота си пише мемоарните фрагменти "Какво е за мен Л. Н. Толстой", "Вълшебният принц" (за Васил Кирков), "Помен за Страшимир Кринчев", "Как ходих да се карам с Пенчо Славейков", "Отломки от спомените ми" (за Людмил Стоянов) и "Изборите преди половин век" (излязъл през 1949 г.).
На литературата ни Рачо Стоянов завещава преводите на "Севастополски разкази" и "Поликушка" от Лев Толстой, "Леонора" от А. Бенет, "Мартин Идън" и "Лунната долина" от Джек Лондон, "Ранна есен" и "Двайсет и четири часа" от Луис Бромфилд, "Островът на съкровищата" от Робърт Луис Стивънсън, "Етика на живота" от Томас Карлайл и "Към самия мене" от Марк Аврелий.
В повечето от произведенията на Стоянов диша атмосферата на следвоенните години. Писателят се вълнува от нравствените последици от конфликта. Темата за изкуството, извисено над фолклорно-битовото, и темата за любовта, превърната от лично преживяване в съдба за твореца, е новаторският, уникалният елемент в творчеството му.
Рачо Стоянов умира на 12 януари 1951 г.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google