Изкуство Литература Възрожденец събира песни, описва обичаи и вярвания

balgari.bg

Възрожденец събира песни, описва обичаи и вярвания

Възрожденският учител, писател и етнограф Цани Гинчев издирва и записва песни, предания, баяния, наричания. Словното му наследство си остава неизучено и днес, а то е запечатало един отминал миг от живота на народа ни в едно градче в сърцето на България.
Роден е през август 1835 г. в Лясковец, в семейството на градинари. Първоначално учи в килийно училище в родния си град, след което е изпратен в Търново при Никола Михайловски.
Едва 13-годишен, Цани е принуден да прекъсне образованието си. Заминава за Букурещ, за да помага на баща си в градинарството. През 1848 г. отива в Белград и в продължение на няколко години работи отново като градинар край сръбската столица. Междувременно, през 1853 г., постъпва в тукашната гимназия.
След Белград Гинчев живее известно време в Одеса, а през 1860 г. става слушател в Киевския университет. Изучава естествени науки в продължение на две години. Сетне поема пътя на учителството. Първоначално преподава в бесарабското село Караагач, след което се връща в България и учителства в Русе и Габрово. В последния град го заварват революционните събития по време на Априлското въстание 1876 г. Наклеветен от местните чорбаджии като "опасен комита", Цани Гинчев е задържан и хвърлен в търновския затвор. Прекарва зад решетките два месеца.
Учителства в старата столица, когато руските войски носят мечтаната свобода. Заема административни длъжности в новоформиращата се държава. Депутат е в Учредителното събрание, по-късно става областен управител в Оряхово, преподава в ломската гимназия, после се връща в Търново.
Разделя се с учителската професия през 1893-та, за да се отдаде на обществените и литературните си занимания.
Още в средата на деветнайсети век Цани Гинчев сътрудничи на "Цариградски вестник", "Македония", "Периодическо списание на Българското книжовно дружество" и др. Най-значителната му изява като журналист е основаното и издавано от него списание "Труд" (1887-1892). Списанието има за мото "Знанието е сила, а трудът - богатство". Тук Гинчев публикува стихове, басни, повести, статии, посветени на етнографските особености на родния му край. В редактирането на "Труд" са привлечени д-р Кр. Кръстев, П. Н. Даскалов, Сп. Казанджиев и др.
На страниците на списанието си Гинчев обнародва статиите "Обичаи на Благовещение", "Няколко думи за нашите народни баяния", "Няколко думи за историята на нашето градинарство и за уредбата на градината", "За самодивите и празника Русаля". Негови описания на Гергьовден, на сватба в Калипетрово, на народни поверия и днес са извор за изучаване на бита на възрожденския българин.
Цани Гинчев увлекателно разказва за интериора на лясковската къща, описва облеклото на кмета, който зиме обувал "черни опашати калеври", подробно предава рецептата за приготвянето на рибно ястие. От неговите изследвания узнаваме с най-малки детайли как са изпращани и посрещани гурбетчиите градинари, как се полива бахчата с долап (колело за вадене на вода), как се подготвят ястъците (лехите).
За самодивите възрожденският етнограф разказва страшна приказка: "Те са няколко сестри и най-старата от тях е царицата, която возят другите сестри по въздуха нощем, догде не са пропели първи петли, на кола; тази кола е направена от человечески кости..."
В повестта си "Женитба" Гинчев описва посрещането на младоженците в дома на момъка: "Пред вратата стоеше една млада булка с бяло менче в ръка и в менчето - мед и клонче босилек. Цвята взе босилека и помаза горния и долния край на вратата с мед, тогава прекрачиха прага. (...) Това се праваше в онова време да обикне невястата къщата и къщните, както пчелите обичат меда, и да живеят всички мирно, съгласно и трудолюбиво, както пчелите..." Творбата пресъздава целия сватбен цикъл - с годежа, с калесването (каненето) на сватбарите, виенето на булчинския венец, месенето на хляба, посещението у кръстника, извеждането на невестата за вода, повратките, изобщо пълната обредност, която превръща двама млади в ново семейство.
Литературното творчество на Цани Гинчев не е голямо по обем, но е разнообразно по съдържание. Автор е на сборника "Български басни" (1870), на "Стихотворения и приказки" (1884), на пътеписа "Алтън Панега", на повестта "Зиналата стена".
Негова е баладата "Две тополи, или Неожидана среща" (1872). За най-значително литературно произведение на Гинчев се смята повестта "Ганчо Косерката", посветена на бореца селянин през епохата на Възраждането.
По прозата на Цани Гинчев може да се изследва развитието на националното естетическо съзнание на българина.
Огромен е приносът на лясковския учител в документирането на вече понесени към историята народни обичаи, вярвания и суеверия.
Цани Гинчев умира на 26 юли 1894 г.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google