Изкуство Литература Освободеният човек

balgari.bg

Освободеният човек

Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 г. в Пазарджик. Завършва Първа мъжка гимназия в София, следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899-1900) и във Висшето техническо училище във Виена (1901-1908). Дипломира се като архитект. Участва като доброволец в двете балкански войни през 1912-1913-а.
Заема дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914-1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав). През 1923 г. правителството на Александър Цанков го отзовава от дипломатическа работа. Траянов се връща в родината и се посвещава на литературата. В периода 1926-1933 година е учител в Първа мъжка гимназия в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.
За пръв път Траянов печата стихове през 1899 г. в сп. "Смях". Сътрудничи на списанията "Българска сбирка", "Наш живот", "Демократически преглед", "Художник", "Ново общество", "Съвременник", "Факел", "Хиперион", на вестниците "Ден", "Оса", "Епоха", "Зора", "Литературни новини", "Мисъл", "Литературен глас" и др. Участва в литературни сборници и антологии,  като "Българска антология (1910), "Поетична година" (1915), "Млада България" (1922). Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922-1931 година най-голямото българско символистично списание - "Хиперион".
Теодор Траянов е най-последователният наш поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Много критици считат стихотворението му "Нов ден" (1905) за начало на символистичното направление в българската литература. Цялото му творчество е подчинено на стройна концепция - постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в историческата съдба ("Български балади"), националния мит ("Романтични песни") и националния гений ("Пантеон"). Въплъщение на житейското и творческото му кредо е именно "Пантеон" - поетична апология на избраниците на духа, одически химн на световни и български прокълнати поети, оригинална по замисъл и артистично превъплъщение антология, която има известно сходство с "На Острова на блажените" на П. П. Славейков.
Печата стихосбирките "Regina mortua" (1909), "Български балади" (1921), "Песен на песните" (1923), "Освободеният човек" (1905-1911) и др.
Траянов е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика. Превежда драмите "Ричард III" на Шекспир, "Фиеско" на Шилер, "Принц фон Хомбург" на Хайнрих фон Клайст, поставени в Народния театър. Адаптира на български език произведения за деца, които излизат в сборниците "Пешо чорлавият. Истории за непослушни деца" и "Най-хубавите басни за деца".
Теодор Траянов започва да се занимава с шахмат като ученик в Първа мъжка гимназия под влиянието на тогавашния директор Кунчо Кутинчев. През 1898 г. в София играе в първото официално шахматно състезание в България с професора по математика Димитър Табаков, като завършват наравно. Развива шахматния си талант във Виена. През 1907 г. печели първото неофициално републиканско първенство по шахмат, провело се в кафене "Смолницки". През 1931 г. става председател на новоучредения Българския шахматен съюз. На 13 април 1936 г. играе в София с Александър Алехин, като партията завършва наравно.
Теодор Траянов умира на 15 януари 1945 година.

Още за съдбата на поета - на www.monitor.bg

Стихове на Траянов прочетете тук
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google