Изкуство Литература Провокациите на стила

balgari.bg

Провокациите на стила

Лалю Маринов Пончев е роден на 1 януари 1898-а в с. Калейца, Ловешка област.
Избира да остане в българската литература с името Ламар.
Завършва Търговската гимназия в Свищов и Школата за запасни офицери в София. Участва в Първата световна война като подпоручик артилерист, след войната е чиновник в Земеделска банка в Троян, но е уволнен през 1923 година заради анархистичните си убеждения.
Установява се в София, където създава печатница "Ново изкуство" и издава сп. "Новис" (1929-1932). Участвва и във Втората световна война. След 1944-та работи в сп. "Български воин" и "Турист" (1956–1974), основател е на в. "Ехо".
Ламар дебютира на полето на словото със стихове, публикувани в сп. "Всеобщ преглед" още през 1917-а. До 1922-ра, когато излиза първата му стихосбирка - "Арена", стиховете му се вместват в каноните на предвоенната литературна традиция. Влияние върху поетичния му стил упражняват Гео Милев и авангардистите. Именно Ламар е поетът, който в течение на две десетилетия претворява на дело посланието на своя приятел: "Българската литература се нуждае от оварваряване."
"Арена" e истинска провокация - тя не само разбива тематичния кръг на предвоенната поезия, но и е първата българска стихосбирка, в която се пренебрегва пунктуацията. В "Железни икони" (1927) изпъкват двете контрастни начала, върху които се гради синкретичната поетика на Ламар - антиестетиката и провокативността на авангардното мислене. Предизвикателства спрямо литературните клишета има носи и стилистиката на поемата "Мирни-размирни години". Военната тематика е продължена и с поемата "Изток-Запад", писана в годините на Втората световна война.
След 1944-та Ламар запазва своя интерес към мащабните епични форми. Провокативността на ранната му лирика отстъпва пред търсенето на дълбочина и равносметка.
Ламар е първомайсторът на поетическата гротеска, която дръзко прекрачва всички табута, лежащи между високите и ниски пластове на езика, и си служи свободно с уличния жаргон и простонародното слово. Пише още и проза за деца, анималистична проза, пътеписи, превежда от руски, като най-забележителният му превод е поемата "Инония" на Сергей Есенин. Автор е на романите "Светло и сред нощ" (1962) и "От изгрев да залез" (1966).
Писателят умира на 21 март 1974 година.

Със съкращения от http://bgmodernism.com
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google