Изкуство Литература Народният писател от Родопите

balgari.bg

Народният писател от Родопите

Николай ХайтовНиколай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Пловдивска област, в бедно семейство. Завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив, започва сам да си изкарва хляба в големия град. Работи като чирак в магазин за брашна, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край Крумово.
През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. През 1943 г. завършва Лесотехническия факултет в столицата. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив. От 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков лесничей в Персенкското горско стопанство. После работи в Лесичево, Девинско и в Сапарева баня.
От 1951 г. Хайтов е инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. За неправилно раздаване на дърва е осъден на осем години затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите. По-късно присъдата е отменена от Софийския окръжен съд, но две години Хайтов е без работа.
Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание "Септември". Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ ("Случай без прецедент") и нов очерк. Пише очерци за в. "Работническо дело", "Кооперативно село" и др. Очерците, които печата, събира в първата си книга "Съперници" през 1957 г. От 1959 г. е член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник "Народна култура" и сп. "Наша родина". От 1975 до 1977 г. е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 г. и секретар на СБП - 1966-1968 г. През 1966 г. става главен редактор на списание "Родопи".
През 1967 г. излизат знаменитите "Диви разкази".
Сборникът претърпява над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езика, сред тях и китайски. През 1989 г. излизат "Избрани произведения" на родопския белетрист в три тома.
Хайтов е написал и над 10 пиеси, 800 статии и рецензии.
Общият тираж на книгите му е над 4 милиона екземпляра.
Той е председател на Съюза на българските писатели от 1993 до 1999 г.
Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда "Йордан Йовков" и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена "Стара планина" през 2000 г. Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките.
Сред най-известните му творби са "Искрици от огнището" (1959), "Разбудена Родопа" (1960), "Писма от пущинаците" (1960), "Хайдути" (1962), "Матей Миткалото" (1964), "Шумки от габър" (1965), "Румяна войвода" (1965), "Родопски властелини" (1965), "Капитан Петко Войвода" (1974), "Да възседнеш глиган" (1985), "Бодливата роза" (1975), "Вълшебното огледало" (1981), "Последните мигове и гробът на Васил Левски" (1985), "Троянските коне в България" (2002, посмъртно).
По сценарий на Хайтов са създадени филмите "Козият рог", "Мъжки времена", "Краят на песента", "Капитан Петко Войвода", "Дърво без корен", "Орисия".
Писателят почина на 30 юни 2002 г.

Източник: bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google