Изкуство Литература "Баща" на магнетични, противоречиви образи

balgari.bg

"Баща" на магнетични, противоречиви образи

alt

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 година в Ловеч.
Родът му по майчина линия е свързан с Дупница. Сестрата на неговия дядо - видния дупнишки адвокат Спас Харизанов, е майка на Яне Сандански. През целия си живот Димитър Димов събира материали за книгата, която иска да напише за именития си родственик, но така и не успява да го стори.
Майката на Димитър Димов - Веса, е завършила само гимназиално образование, но цял живот храни жив интерес към изкуствата. Години наред тя опитва да насочи сина си към писането или рисуването, но дълго време неговите интереси клонят към естествените науки.
Димитър Димов завършва Първа мъжка гимназия в столицата през 1928 година.
Същата година се записва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет, но учи само един семестър и по настояване на втория си баща се прехвърля в Юридическия факултет. По-късно обаче се връща във Ветеринарномедицинския, учи и испански.
Когато през 1934-та се дипломира като доктор по ветеринарна медицина, Димитър Димов вече е започнал да пише роман. Работи в Централния бактериологичен институт, по-късно е командирован като микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас, а до 1939 г. е ветеринарен лекар в село Ваксево, Софийска област, и в Кнежа.
Работи като асистент по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет на Софийски университет, специализира в мадридския институт "Рамон и Кахал" хистология на нервната система. Връща се у нас през март 1944-та. Мобилизиран е в Беломорието до септември 1944. Преподава в Агрономическия факултет в Пловдив и в Селскостопанската академия до 1952 г. Година по-късно става е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ "Г. Димитров" в София. Автор на над 20 научни труда.
От 1942 г. Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците "Литературен глас", "Литературен фронт", "Мир", "Отечествен фронт", списанията "Септември" и "Театър".
Критиците го определят като майстор на психологическия и социалния роман.
Писател с подчертано демократични позиции, Димов утвърждава в българската литература художествен стил, отличаващ се с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и усет за богатството на езика.
Героите му са страстни натури със силни характери и ярки съдби.
Нелесни са и съдбите на белетристичните му произведения.
През 1946 г. е отпечатан първият откъс от романа "Тютюн". Две години по-късно излиза нов откъс - "Двубой", след още една година - "Тютюн" (глава от роман). През 1951 г. романът е завършен и в края на годината излиза от печат.
По страниците на периодичния печат се развихря дискусия за "Тютюн" на Димов.
Върху писателя се оказва натиск да преработи творбата, той се вижда принуден да "дописва" текста си. По втората редакция Димов работи заедно с литературния критик Яко Молхов. "Раждат се" нови герои, разширено е присъствието на работниците в романа.
През 1954 г. "Тютюн" излиза в новия си вид, година по-късно се появява и трето издание, където Димов е направил още поправки.
Едва през 1992-ра българският читател се запозна с оригиналния вариант на "Тютюн".
Кампанията "Голямото четене" на БНТ (2009 г.) го нареди сред десетте най-обичани от българина романи.
Димитър Димов е автор на повестите "Поручик Бенц" (1938) и "Осъдени души" (1945), както и на драмите "Жени с минало", "Почивка в Арко Ирис", "Виновният", пътеписи и незавършени белетристични произведения.
Димитър Димов е председател на Съюза на българските писатели от 21 март 1964 г. до смъртта си на 1 април 1966 г. в Букурещ.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google