Изкуство Литература Забравената

balgari.bg

Забравената

alt

Яна Язова е псевдонимът на писателката Люба Ганчева.
Родена е на 23 май 1912 г. в Лом в семейство на интелектуалци, потомци на борци за национално освобождение.
Завършва гимназия в София през 1930 г. и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки във вестниците "Литературен глас", "Литературен преглед", "Развигор", "Вестник на жената", "Мир", "Зора", в списанията "Светулка", "Другарче", "Вяра и живот" и др.
Двамата с Александър Балабанов през 1941-1943 издават списанието за деца "Блок". Балабанов е и автор на поетичния псевдоним, с който младата писателка остава в нашата литература.
Първите три книги на Язова са стихосбирки. В стиховете й типично "женската" емоционалност се преплита с остри социални мотиви.
В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата.
Творческите й търсения са на полето на историческата романистика.
Язова написва и първия исторически роман с небългарска тематика - "Александър Македонски". Книгата е завършена в края на 1944-та, но политически промени пращат в забвение творбата.

Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Макар и обречена на изолация в продължение на три десетилетия, Язова разбива затвора на творческото мълчание, като създава историческата трилогия "Балкани" - труда на своя живот. Романите от трилогията - "Левски", "Бенковски" и "Шипка", са епично платно за националноосвободителното движение в България. Художествената уникалност на творбата е в свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Тази неконвенционална прозаична епопея има драматична съдба. Завършена през 1962-ра, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена и вижда бял свят 25 години след написването си и 13 г. след смъртта на авторката. В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още три белетристични произведения.
Яна Язова умира на 9 юли 1974 г. в жилището си в София. Мистерията около тази смърт все още не е разкрита, изследователи на живота на Язова виждат тук "дългата ръка" на ДС. След смъртта й ръкописът на романа "Левски" е откраднат, подозрения за грозното дело падат върху писателя Николай Хайтов.
Автор на филм за Язова е журналистката Люба Кулезич, книга за нея ("Яна Язова: проклятието на дарбата") е написал редакторът на някои от творбите й Петър Величков.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Снимката е на електронното издание на вестник дума

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google