Изкуство Литература Защитник на словото

balgari.bg

Защитник на словото

Черноризец Храбър е работил в Преславската книжовна школа в края на девети и началото на десети век.
Не разполагаме с биографична информация за този книжовник, но някои изследователи смятат, че името му е псевдоним на някой от другите изявени представители на школата или дори на самия цар Симеон I.
Черноризец Храбър останал в историята на българската и славянската култура единствено като автор на апологичния трактат "За буквите". Вероятната причина за създаването на трактата е Преславският църковно-народен събор от 893 г., на който славянската азбука и старобългарският литературен език са официално узаконени в богослужението и в дейността на държавните институции, а Симеон е коронясан за владетел, след като е освободен от монашески обет.
За пръв път произведението е отпечатано в т. нар. "Острожки буквар" на Иван Федоров през 1578 г., без авторът да е споменат и под заглавие "Сказание, как составил св. Кирилл Философ азбуку для славянского языка и книги перевел с греческого на славянский язык".
През XVII и XVIII в. текстът се препечатва многократно, но все под анонимна редакция: варианти се изработват в Москва (1637), Санкт Петербург (1776) и Супрасъл (1781).
Името на Черноризец Храбър е открито от К. Ф. Калайдович, който намира в Лаврентиевския сборник от 1348 г. по-стара редакция на произведението със заглавие: "О писменехь чръноризца храбра". Калайдович я публикувал в забележителната си книга "Иоанн, экзарх Болгарский", излязла в Москва през 1824 г.
"За буквите" е едното от двете произведения в старобългарската литература, заедно с "Беседа против богомилите" на Презвитер Козма, които са изградени в завършен полемичен стил и които дават ярка представа за епохата.
Литературната наука определя съчинението на Черноризец Храбър като ораторска проза и като апология, съчетана с публицистична полемика, където позицията на автора е остро противопоставена на идейните му противници.
Текста на "За буквите" можете да прочетете тук.

Източник: http://bg.wikipedia.org
 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google