Изкуство Литература Сатирикът философ

balgari.bg

Сатирикът философ

altСтоян Михайловски е роден на 7 януари 1856 г. в Елена.
Потомък е на стар възрожденски род.
Учи в Търново (1865-1868), завършва Френския султански лицей "Галата сарай" в Цариград (1872), където е съученик на Константин Величков.
После учителства в Дойран (1872-1874), а през 1875-а заминава за Екс ан Прованс, Франция, където следва право.
След Освобождението Стоян Михайловски работи като юрист, журналист и учител. Член е на Свищовския съдебен съвет (1878-1879), главен редактор (1880) е на вестник "Народний глас" в Пловдив, началник на отделение в Министерството на външните работи (1880), главен секретар на Министерството на правосъдието (1883-1884), член на Русенския апелативен съд (1887), учител по френски език в Русенската мъжка гимназия (1889).
Френски преподава и в Юридическия и Историко-филологическия факултет. Член е на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) от 1882-ра.
В началото на двайсети век - 1901-1903 година - Стоян Михайловски е председател на Върховния македоно-одрински комитет. Избиран е за народен представител.
За статията си "Потайностите на българския дворец", публикувана във вестник "Ден" през 1904 година, Михайловски получава условна присъда.
От активна обществена и редакторска дейност се оттегля през 1905-а, след това сътрудничи на "Църковен вестник".
Литературната си дейност Михайловски започва през 1872 в сп. "Читалище", издавано в Истанбул. Печата свои текстове и в "Периодическо списание на БКД", сп. "Мисъл" и в. "Ден".
Сатирично-публицистичното моралистично творчество на Михайловски включва басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, драми.
Неговите басни са класически образци в българската литература. В епиграмите си е пределно афористичен и злободневен.
Поезията му е изпълнена с митологични и библейски мотиви, а философско-сатиричните му сонети са подчертано космогонични.
Венец на художественото дело на Михайловски е "Книга за българския народ" (1897).
Стоян Михайловски е автор на текста на песента, с която винаги посрещаме Празника на славянската писменост и българската култура - "Химн на св. св. Кирил и Методий".
Починал е на 3 август 1927 г. в столицата.

Още - на www.pravoslavieto.com

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google