Изкуство Литература Неуморният събирач на мъдрост

balgari.bg

Неуморният събирач на мъдрост

Петко Рачов Славейков се ражда на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в семейството на Рачо Казанджията. Майка му Пенка умира при раждането, а самият Петко оцелява по чудо.
Бащата на Петко е слабо образован, ала носи гордия български дух на банскалийските си предци. В селото на майка си, Вишовград, Петко чува песните на славеите. По-късно приема фамилното име Славейков именно поради тези свои първи впечатления.
Петко Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир, усилено се самообразова, като чете много в манастирските библиотеки край Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с "История славянобългарска" на Паисий.
По-късно Петко учи в Свищов при Емануил Васкидович, разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература.

През 1843 г. Славейков започва да учителства във Велико Търново, но заради написването на "Прославило се Търново със славни гръцки владици" е изгонен от града. От 1844 до 1864 г. преподава във Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и др. Славейков назовава еленското училище Даскалоливницата - место, където се отливат даскали.
До средата на 40-те години на деветнайсети век Славейков вече е събрал 2263 песни, пословици и поговорки. През 1852 г. издава първите си книги - "Смесена китка", "Песнопойка", "Басненик". Пише поемата "Бойка войвода" (1853) под влияние на революционните събития около Кримската война (1853-1856) и много бунтовни песни. Участва в подготовката на въстанието на дядо Никола в Търново през 1856-а. Като учител в Търговище издава български сатиричен вестник "Гайда". След като работи известно време във Варна, Петко Славейков заминава за Истанбул, поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията.
В Цариград П. Р. Славейков издава вестниците "Гайда" (1863-1867), "Македония" (1866-1872), "Шутош" (1873-1874), списанията "Ружица" (1871), "Пчелица" (1871), "Читалище" (1872-1873), "Звънчатий глумчо" (1872).
Славейков е автор на над 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема участие в църковна борба и е сред ръководителите й. По-късно учителства в Българската екзархия. През 1873 г. създава известната поема "Изворът на Белоногата".
За статията "Двете касти и власти", публикувана във вестник "Македония", е арестуван и обвинен във връзки с революционния комитет в Букурещ.
През 1874 г. Славейков участва в основаването на българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото влияние върху българите. По-късно учителства в Стара Загора, за кратко отново е в затвора - след Априлското въстание. След превземането на Стара Загора от руските войски през 1877 г. е назначен за председател на градската управа. При опожаряването на града ръкописите му заедно със събраните 15 хиляди пословици се изгубват. по време на Руско-турската освободителна война Славейков превежда през Стара планина отряда на генерал Михаил Скобелев, става свидетел на Шипченската победа и придружава войските до Сан Стефано.
Пише исторически патриотични поеми, любовна и пейзажна лирика под влияние на руските поети. Запазени са части от негови епически творби, писани под влияние на Паисиевата история - "Крумиада", "Кралев Марко", "Самуилка"). Издава два сборника с народни песни (1860, 1868), възстановява събраните пословици (17 хиляди на брой).
Освен поет, писател и журналист, Петко Рачов Славейков остава в българската литература и като преводач, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава "Български притчи и пословици и характерни думи", изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. През 1875 година става дописен, а през 1884 година - почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
След Освобождението Славейков е сред водачите на новообразуваната Либерална партия. Става председател на Народното събрание (1880), министър на народното просвещение (1880) и министър на вътрешните работи (1880-1881) в правителството на Петко Каравелов. По време на Режима на пълномощията (1881-1883) заминава за Пловдив, където преподава в Пловдивската гимназия. След завръщането си в България отново е вътрешен министър (1884-1885) в новия кабинет на Каравелов. След Съединението е помощник-комисар в Южна България.
Издава вестниците "Остен" (1879), "Целокупна България" (1879), "Независимост" (1880-1883), "Търновска конституция" (1884), "Истина" (1886), "Софийски дневник" (1886) и "Правда" (1888).
Баща е на осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.
Петко Славейков умира в София на 1 юли 1895 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google