Изкуство Литература Прокуденият гений

balgari.bg

Прокуденият гений

altГеорги Марков е роден на 1 март 1929 г. в София.
През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия, после следва индустриална химия. Работи като инженер-технолог и преподавател в техникум. 19-годишен е, когато години се разболява от туберкулоза и прекарва дълго време в различни санаториуми. В болничните заведения Марков прави първите си литературни опити.
През 1957 г. издава "Цезиева нощ". Скоро излиза и романът "Победителите на Аякс" (1959) и два сборника разкази и новели (1961).
През 1962 г. Марков отпечатва романа "Мъже", с който печели годишната награда на СБП и е приет за член на съюза. Започва работа към издателство "Народна младеж". Сборниците разкази и новели "Портретът на моя двойник" (1966) и "Жените на Варшава" (1968) го утвърждават като един от младите талантливи писатели. Пише и пиеси, но повечето от тях цензурата сваля от сцените: "Да се провреш под дъгата", "Асансьорът", "Атентат в затворената улица", "Комунисти", "Аз бях той".
Романът "Покривът" (1959) е спрян от отпечатване, тъй като описва срутването на покрива на цех в металургичния завод "Ленин".
Георги Марков е един от авторите на сценария на първите серии на сериала "На всеки километър", той създава образа на Велински. По-късно обаче името му е свалено от надписите на филма.
През 1969 г. по време на вътрешна премиера на пиесата на Марков "Аз бях той" (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър представлението е спряно и забранено. Още същия ден Георги Марков напуска страната и заминава за Италия при своя брат. Първоначалното му намерение е да изчака да се успокоят страстите около "неканоничните" му пиеси и да се върне в България, но после решава да остане зад граница, особено след като през септември 1971 г. не продължава срока на паспорта му.
Георги Марков се установява в Лондон, тук той учи английски и започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). По-късно сътрудничи и на радиостанциите "Дойче веле" и "Свободна Европа".
През 1972 г. Марков е изключен от СБП и задочно осъден на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец.
Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име "Скитник".
През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му "Да се провреш под дъгата", а в Единбург "Архангел Михаил", написана на английски, печели първа награда. През 1975 г. Георги Марков се жени за Анабел Дилк, година по-късно се ражда дъщеря им Александра-Райна.
От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите задочни репортажи - очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио "Свободна Европа". Критиките на недостатъците на социалистическия строй стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В родината му публикуването на "Задочни репортажи за България" става възможно едва през 1990 г.
На 7 септември 1978 г. при разминаване с непознат мъж на моста "Ватерло" в Лондон Георги Марков усеща убождане в дясното си бедро. В следващите няколко дни здравословното му състояние рязко се влошава и писателят умира на 11 септември в лондонската болница "Сейнт Джеймс" от отравяне на кръвта. При аутопсията в бедрото му е открита миниатюрна сачма с каналчета, в която е била вкарана отрова. Предполага се, че е убит от агент на Държавна сигурност.
Георги Марков е награден посмъртно - през 2000 година - с орден "Стара планина" първа степен "за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим".

От http://bg.wikipedia.org

Разтърсващите "Задочни репортажи за България" са публикувани на www.chitanka.info

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google