Изкуство Литература "Когато бавно гасне светлината"

balgari.bg

"Когато бавно гасне светлината"

Змей Горянин (псевдоним на писателя Светлозар Димитров) e роден на 11 януари 1905 година в Русе.
Близките описват Змея като енциклопедична личност. Записва се да учи финанси в Свободния университет, но не успява да си намери работа и пет месеца по-късно се връща в родния си град, където пише за местния вестник и работи в печатница.
През 1930 година заедно със съпругата си Соня се мести в София.
Вече е излязла първата книга на Змей Горянин "Аз и другият", подписана с псевдонима, заимстван от сръбския автор Йован Йованович Змай.
Змея започва работа като счетоводител, чиновник е в Храноизнос. Изданията "Хиперион", "Светлоструй", "Литературен глас", "Изгрев", "Зора", "Време", "Пладне" и други публикуват изящните му рими. Освен стихове и епиграми Змей Горянин написва и около 50 белетристични творби, сред тях автобиографичната повест "Червеният хотел", историческите романи "Княз Иван Кулин", "Бачо Киро" (1937), "Дунавът тече" (1938), "Ний умряхме - да живей народа" (1938), "Силата на робите" (1939), "Звезда керванджийка", повести и разкази за деца и юноши. Превежда поезия и проза от френски и от славянските езици. Двамата с Елин Пелин списват и редактират списание "Българска марка". Докато пише, Змей Горянин пее, освен това рисува с молив или дялка изящни миниатюрни дървени параклиси, църкви, манастири, кръстове. Оставя цяла колекция от архитектурни сувенири, запазени и до днес от наследниците му. Прави химически опити, приготвя лекарства против хрема и кашлица.
През 1942 г. за кратко Змей Горянин е цензор в Дирекцията на печата, след което е изпратен в Дирекцията по пропагандата. Това се оказва фатално за съдбата му на творец. На 31 януари 1945 г. е арестуван, осъждат го на пет години затвор, но по-късно наказанието е намалено на една година. Обвинението е, че като сътрудник на Националната пропаганда е спирал книгите на прогресивни писатели, въпреки че с неговото застъпничество по онова време излизат книгите на Младен Исаев, Христо Радевски и др. Съдът го обвинява и във "великобългарски шовинизъм", произведенията му попадат в списъка на фашистката литература и са иззети от библиотеките.
Змей Горянин е помилван на 13 декември 1945 г., но без правото да пише под известния си псевдоним. Името му потъва в забрава, но той не спира да твори.
Последните седем години от живота си прекрава в самота в манастира "Седемте престола". Тук пише стихове с християнски мотиви, води си дневник, пише Кондиката на Бачковския манастир, оставя два недовършени романа, превежда пиеси за Музикалния театър.
Умира на 25 август 1958-а, погребан е в двора на манастира (на снимката).

Източник: www.pravoslavieto.com

Още за семейството на писателя - на www.temanews.com

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google