Изкуство Литература Първият реалист

balgari.bg

Първият реалист

Тодор Влайков е роден на 13 февруари 1865 г. в Пирдоп.
Първоначалното си образование получава в родния си град. През 1878-1979 година постъпва в Софийската мъжка гимназия.
Интересът на юношата към поезията се ражда от книгите, които брат му Алипий, учител и библиотекар в Пирдоп, носи у дома. Първите си стихове Тодор изпраща на редактора на "Периодическо списание" Васил Стоянов, но те не намират място на страниците на изданието.
Няколко стихотворения излизат обаче в пловдивския в. "Марица" под общо заглавие "Македонски сълзи" през 1883 г. Разкази Влайков започва да пише като ученик през 1884 г., а през 1885 г. довършва "Седянка" и "Златко".
Министър-председателят Петко Каравелов изпраща обещаващия литературен талант в Москва да учи филология. Още незавършил годината, поради Сръбско-българската война студентът се връща в България. След войната заминава да продължи учението си, но вече интересите му са в областта на философско-обществените търсения. В руската столица Влайков пише "Дядо Славчовата унука", повестта е отпечатана в "Периодическо списание" (1889).
През 1888 г. Влайков окончателно скъсва с университета и започва работа като учител в Пирдоп. Учителства и в Търново благодарение на д-р Кръстев, който го цени и печата в "Мисъл" разказа му "Ратай", е училищен инспектор в София. Напуска, за да учителства в Софийската мъжка гимназия, където преподава руски и български език.
През 1902 година става редактор на сп. "Демократически преглед". Ангажираността му с политическа партия задълго го отдалечава от писането.
След 9 юни 1923 година обаче Влайков слага край на политическата си кариера.
През целия си обществен и творчески път той остава ангажиран с просветното дело, автор е на учебници за началните класове, в статиите си обосновава дълга на интелигента да разнася сред народа просвета.
Макар дълго да се борят за читателската си аудитория, творбите му имат своето място в националната ни култура. Влайков е първият истински реалист в нашата литература. Творческото си вдъхновение той черпи от средите на малкото еснафско-земеделско общество в родния Пирдоп. Битовата рамка обаче е у Влайков част от духовния живот на човека. Личното страдание е лайтмотивът на всичките му произведения, сред които "Стрина Венковица и снаха й", "Детенцето на кака Дона", "Дядо Славчовата унука", "Леля Гена", "Златко", "Седянка", "Неканен гост", "Ратай", "Косач", "Каменов", "Житието на една майка" и др.
Влайков влиза в нашата литература не като подражател и продължител на по-предишни или съвременни наши писатели, а със свой стил и форми.
Умира на 28 април 1943 година в София.

Източник: http://liternet.bg

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google