Изкуство Литература Писател на цялото славянство

balgari.bg

Писател на цялото славянство

Григорий Цамблак е роден около 1365 година в Търново в болярско семейство. Ученик е на патриарх Евтимий.
Цамблак се замонашва през 1390 г. в Константинопол. Живее на Атон, сред духовенството на Цариградския патриарх, а по-после става игумен на Дечанския манастир в Косово и на Плинаирския манастир в Цариград.
Между 1401 и 1406 г. е презвитер на Великата църква на Молдова и Влахия със столица Сучава в манастира "Св. Пандократор" (Нямцул). Там той написва "Житие на Йоан Нови Сучавски", като с тази творба слага началото на литература с румънска тематика и налага в Румъния българския език като книжовен.
Малко преди смъртта си митрополит Киприан извиква Григорий Цамблак в Русия. Предполага се, че на митрополита му е била нужна богословска помощ в споровете между Литовското и Московското княжество. На път за Москва Григорий научава за смъртта на Киприан и остава в Литовското княжество (Киев тогава е в неговите граници), където през 1413 или 1414 г. е ръкоположен за Литовски митрополит.
Цариградският патриарх обаче е против това ръкоположение и лишава Цамблак от свещенически сан.
Българският книжовник участва в църковния събор в Констанц в Германия през 1418 г. Тук той е приет тържествено от бъдещия император на Римската империя и крал на Унгария, както и от папа Мартин V, но унията с Рим е отхвърлена.
Според летописите на Нямцулския манастир Григорий Цамблак е починал там на 86-годишна възраст. Погребан е в притвора на съборната Намцулска църква.
Още в Молдова Григорий Цамблак изявява своя голям ораторски и литературен дар. Написва над 25 поучителни слова и поучения за църковните празници, житие и служба на Йоан Нови Сучавски (Белгородски), с когото се запознава в 1401 г. в Белгород.
Като митрополит на Киев пише "Стих на целование" за празника Успение Богородично, наричан накратко "Цамблак". Възможно е творбата да е създадена по случай въздигането на съборната църква на Киево-Печьорската лавра, основана от Теодосий Печерски през единайсети век. Известни са негови преписи на служебник, требник и др. Въвежда в Южна и Западна Русия т. нар. болгарский распев, който става популярен и в Североизточна Русия. Участва в съставянето на Московския летописен свод. Съществуват множество редакции на неговите произведения от шестнайсети-седемнайсети век.
Григорий Цамблак е автор и на "Житие на Стефан Дечански" (1407-1408), "Разказ за пренасяне мощите на света Петка от Търново във Видин и Сърбия" (1407-1408), "Похвално слово за митрополит Киприан" (1409), "Похвално слово за патриарх Евтимий".
В "Похвално слово за патриарх Евтимий" Цамблак описва обсадата и превземането на Търново през 1393 г. (на снимката), избиването на 110 български велможи и легендата за вкаменяването ръката на палача преди екзекуцията на Евтимий.
Цамблак е автор и на единствения сборник слова на средновековен славянски писател, съставен единствено от авторски произведения. В различните преписи броят на словата варира от 17 до 21. В повечето случаи са 18, подредени според датите на най-големите православни празници, като Свети 40 мъченици, Велики петък, Възкресение Христово, Рождество на Йоан Предтеча, Успение Богородично, Рождество Богородично, Свети Димитър Солунски и др.
Традициите на Търновската книжовна школа Цамблак пренася в другите славянски литератури, които обогатява със съчиненията си. Проповедите и словата му стават част от рускатабогословска книжнина, житията - от сръбската.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Произведението на Цамблак за Евтимий Търновски е публикувано на www.pravoslavieto.com

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google