Изкуство Литература Певецът на българския характер

balgari.bg

Певецът на българския характер

На 9 ноември 1880 година в живописна Жеравна се ражда бъдещият голям певец на българската душевност Йордан Йовков.
Детските и юношеските му години минават във възрожденското градче, където получава основно образование (1895). Гимназия бъдещият писател завършва в София (1900). Пръв открива таланта му на магьосник на словото неговият учител по литература - поетът Иван Грозев.
След дипломирането си Йовков живее в Добруджа, където се преселва семейството му. През 1900 г. се мести в с. Долен извор. Завършва Школата за запасни офицери в Княжево (1902-1904), като по време на обучението си публикува първата си творба - стихотворението "Под тежкия кръст", във вестник "Съзнание". В началото на 1904 г. се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.
През есента на 1904 г. Йовков се завръща в Долен извор и учителства в добруджанските села до 1912 г., когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен край Дойран.
След войните се установява в София. Тук писателят работи като редактор на списание "Народна армия", където публикува очерка си за Балканската война "Утрото на паметния ден". Когато списанието спира да излиза, Йовков е назначен за библиотекар и редактор на списание "Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве". Остава на тази работа до есента на 1915 г., когато отново е мобилизиран и изпратен в Ксанти. Година по-късно Йовков е командирован в редакцията на сп. "Военни известия".
След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на писателя. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. Той минава нелегално границата и се установява във Варна, където учителства до есента на 1920 г. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в Букурещ. През 1920-1927 г. е редовен сътрудник по печата. Понижаван неколкократно, писателят напуска легацията в края на 1927-а.
Макар пристъпил в литературата с поетични творби, Йовков остава в националната ни книжовност като ярък разказвач.
Първата си белетристична творба - "Овчарова жалба", с подзаглавие "Старопланинска легенда", публикува в списание "Просвета" през 1910 г.
Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. ("Утрото на паметния ден"). До 1917 г. публикува в списанията "Звено", "Съвременна мисъл", вестниците "Слово", "Демократически преглед", "Военни известия" и "Отечество". От този период са импресиите му "Те победиха", "На старата граница", "Безотечественици", разказът "Балкан", повестта "Земляци".
Въпреки че на два пъти по-късно се връща към военните сюжети - с новелата "Последна радост" (1920) и след десетилетие с разказите "Бели рози", "Другар" и "На стража", Йовков разгръща таланта си в разкази за живота на българското село.
Тях той създава извън границите на родината. Именно в чужбина Йовков подготвя сборниците "Последна радост", "Старопланински легенди" (1927), "Вечери в Антимовския хан" (1928), "Женско сърце", "Ако можеха да говорят" (1936), романа "Чифликът край границата", драмите "Албена", "Боряна", комедията "Милионерът".
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби - на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други.
Творецът умира на 15 октомври 1937 година в Пловдив.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google