Изкуство Литература Събирач на легенди и смях

balgari.bg

Събирач на легенди и смях

Иван Джуренов е роден в Пазарджик на 23 август 1922 г. в семейството на потомци на българи от Нишко. Неговата майка Спасия Джуренова е известна народна певица и разказвачка на приказки. Близо 180 нейни песни, 200 приказки, анекдоти и легенди, ценни материали по народна медицина записва и съхранява за поколенията писателят фолклорист.
Иван Джуренов получава първоначално образование в родния град, след което учи право в Софийския университет. Работи като съдия, адвокат, журналист и редактор. Още в студентските си години той започва да събира и изследва фолклора в Пазарджишка област. На журналистическа и писателска работа се отдава след 1961-ва. Публикува четири тома с около 150 разказа, изградени върху основата на предания и сказания. В тях са пресъздадени легенди за местности, села и градове. В четири свои книги Джуренов включва над две хиляди анекдота - автентични народни творби, които отразяват говорните особености на различни краища от страната.
Като особено значими в творчеството му се открояват сборниците "Народна проза от Пазарджишко" и "Народни песни от Пазарджишко и Нишко". Редица фолклорни творби от първия том намират място на страниците на ежедневния печат и в поредиците на издателство "Български писател" "Българска народна поезия и проза", том 6 и 7, и в "Българско народно творчество", том 9.
Песните от Нишко, пренесени в Пазарджишко от преселниците, са нотирани, което прави сборника уникален труд.
Сред сборниците народни приказки, събрани от Иван Джуренов, са "Баба разказва" (1961), "Бабиният козел" (1963), където са и авторските му творби "Вълкът и свраката", "Лакомото куче", "Надхитреният лихвар", "Славейко Боризмейко", "Момче и мече", а също и "Дървото на живота" (1963), "Чучулига и трън" (1970), "Кон Звездалия" (1973).
Самият Джуренов е автор на разкази за Настрадин Ходжа и Хитър Петър, на пиесите "Кръвна група", "Троя" и "Бягство от престола". Издирва и записва легенди, сред които "За името на река Луда Яна", "За Страшил войвода, когато куршум не хващал и сабя не сечела", "Родното място на Индже войвода", "За името на Панагюрище", "За името на Пазарджик и на квартал Вароша", "Как е възникнало село Говедаре", "За името на село Момина клисура", "Защо слънцето не се оженило", "Защо Баба Марта ту се сърди, ту се смее", "Как цар Соломон се спасил от ада", "Защо месечината ходи без дреха" и др., който отпечатва в книгите "Старинни напеви" (1966), "Български предания и сказания" (1967), "Булгардаг" (1968).
В сборниците "Приклапок", "Свекървовещица" и "Строшената бъркалка" пък Джуренов включва народни анекдоти на различните диалекти, придружени от речник.

Източник: www.akademika.bg

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google