Изкуство Музика "Духът на цигулката"

balgari.bg

"Духът на цигулката"

На 14 януари 1926 година в София се ражда един от всепризнатите музикални гении на двайсети век - цигуларят Васко Абаджиев.
У него се срещат артистичните гени на две български търговски фамилии - Абаджиевата и Пиперовата. Бащата на Васко е известният цигулар и педагог проф. Никола Абаджиев, майка му Лала е отлична пианистка. 
На шестия си рожден ден Васко Абаджиев осъществява своя пръв концерт. Изявата е в родната къща на цигуларя. Домът на столичната улица "Любен Каравелов" 20 събирал и преди интелектуалци - ценители на музиката, но в онзи ден детето чудо изумява всички. На 3 май 1932 г. е дебютът на Васко пред столичната публика - свири в салона на Италианския културен институт "Про Ориенте". Присъстват италианският, германският и френският посланик, вълнуващият епизод, когато малкият гений извличавълшебнизвуци от цигулката си четвъртинка, са част от спомените на историка на София Драган Тенев. 
Месец и половина по-късно, по време на участието на проф. Никола Абаджиев в журито на Първия виенски конкурс за певци и цигулари, се организира своеобразен "конкурс" с един участник - Васко. В журито са именитите Ян Кубелик, проф. Карл Лафит, проф. Ти Мао, проф. Никола Абаджиев и Джордже Енеску.
Завърнал се в България, Васко завършва основното си образование за 3 г. и на 9-годишна възраст се дипломира в Общия отдел на Музикалната академия, с което става най-малкият студент в историята на българското висше образование. 
Първият "истински" концерт - с билети, Васко Абаджиев изнася на 17 ноември 1935 година във Военния клуб. В програмата му са включени творби от Корели, Чайковски, Виенявски, Крайслер, Хендел и Моцарт. Отзивите за концерта - сред които на проф. Панчо Владигеров, проф. Асен Златаров и проф. Александър Балабанов - са възторжени. Според Балабанов "Васко Абаджиев е нещо по-сериозно от вундеркинд, той е гениално дете, той е роден голям артист, той е духът на цигулката!"
През 1937 г. забележителният 11-годишен цигулар участва в конкурса "Йожен Изаи", провеждан в Брюксел под патронажа на белгийската кралица Елизабет І. Заради възрастта си той е категоризиран като "неофициален състезател", което не е причина журито, съставено от най-прославени европейски цигулари като Жак Тибо и Карл Флеш, да му постави най-високата оценка. Впечатлена от изкуството му, кралица Елизабет І кани Васко единствен от наградените на частна аудиенция в двореца. На срещата той отказва предложението й да получи белгийско гражданство.
Малкият цигулар продължава обучението си в майсторския клас на Брюкселската консерватория при ученика на Изаи - професор Зимер. И по време на Втората световна война българският цигулар обикаля Европа и изнася концерти. Заедно с прочути диригенти като Ерих Клайбер, Йозеф Вилем Менгелберг и Карл Бьом той изпълнява многократно творби на Бах, Моцарт, Бетховен, Менделсон, Чайковски, Брамс, Паганини и др. Продължава и музикалното си образование в Берлинската консерватория, където изучава по пиано и композиция. Но войната нанася своите поражения върху младия цигулар - той получава звукова непоносимост към сирените, която предизвиква силни спазми в слуховия му орган и болки в главата. 
През 1947 г. Васко Абаджиев губи баща си и се разболява от жълтеница, след което дълго се възстановява в България и Унгария. Въпреки това свили в цяла Европа до 1950 г.
Тогава заедно с майка си Васко Абаджиев се установява в София. Тук семейството остава шест години, през които виртуозът изнася незабравими концерти пред българска публика. Повечето му изяви са с диригентите проф. Саша Попов, Васил Стефанов, Добрин Петков и др. и с акомпанимента на проф. Панчо Владигеров.
През октомври 1956 г. Васко и майка му пътуват през Унгария. Вземат ги за руснаци и ги нападат, Васко е ударен по главата с метален предмет, което активизира старите травми. Лекува се дълго в Унгария и Западен Берлин. Но преминаването му през Желязната завеса без специално разрешение тук е изтълкувано като бягство, забранено е излъчването на негови записи по Радио София, някои са унищожени.
Последните 18 г. от живота на гениалния цигулар са обвити в тайни. Обикаля различни германски градове и накрая се установява в Хамбург. Концертите му са епизодични и двамата с майка си изпитват сериозни материални затруднения. През 1965 г. след автомобилна катастрофа Васко Абаджиев получава нова черепна травма, която сериозно влошава здравето му. В ония години често свири във второкласни ресторанти в моряшкия квартал "Санкт Паули" срещу... храна. 
Ваятелят на вълшебни звуци умира на 52-годишна възраст от сърдечен удар. Намерен е, прегърнал цигулката си, във второкласен вагон, оставен на страничен коловоз на хамбургската гара.
Датата е 14 декември 1978 година.

 
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google