Изкуство Музика Вдъхновен от народната балада

balgari.bg

Вдъхновен от народната балада

Петко Стайнов

Петко Стайнов се ражда на 1 декември 1896 г. в Казанлък. На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си поради нараняване. През 1915 г. завършва образованието си в Института за слепи в столицата, където изучава флейта, цигулка и хармония. Учи пиано при Мила Бъчварова и проф. Андрей Стоянов. В института Стайнов овладява Брайловата азбука на български и на немски език и до края на живота си чете благодарение на писмото за слепи. Когато се връща в родния си град през 1915 г., Петко Стайнов основава и дирижира хор и композира първите си творби.
През 1920 г. заминава за Германия и в продължение на една година посещава частен музикален лицей, ръководен от д-р Менке, и частна консерватория "Розановски" в Брауншвайг.

През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с композиция и пиано. Отново е в родния Казанлък през 1924 г. Тук изнася концерти, дирижира хор, основава самодеен оперетен театър. Тук създава и първата си значителна творба - симфоничната сюита "Тракийски танци" в три части (1925), година по-късно добавя към нея и композицията "Мечкарско". Още с първото изпълнение в София на 4 януари 1927 от Българската народна филхармония (диригент Т. Хаджиев) "Тракийски танци" стават емблематични за българската музика.
През 1927 г. Стайнов се установява в София и започва работа като лектор по пиано в Института за слепи, където остава до 1941 г. Известно време е председател на столичните хорове "Гусла" и "Родна песен".
Председател е на Съюза на народните хорове в България. Основава Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" през 1933 година.
Въз основа на доклад-предложение на Добри Христов през 1941 година е избран за редовен член на Българската академия на науките и изкуствата. С царски указ от септември 1941 г. е назначен за Директор на Народната опера и поддиректор на Народния театър и за Председател на Държавната филхармония (до 1944). След 1944 година е съветник по музикалните въпроси в Министерството на информацията и пропагандата (1945-48) и съветник по музикалните въпроси в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1946). От 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност заема до смъртта си на 25 юни 1977 г.
Симфоничното творчество на Петко Стайнов, здраво стъпило на основата на фолклорното музикално наследство, включва две симфонии, две симфонични поеми - "Легенда" (1927) и "Тракия" (1937), две концертни увертюри - "Балкан" и "Младежка увертюра" (1936 и 1953). Сред хоровите произведения, написани от слепия композитор, завинаги в сърцата на българите са творби като "Ела се вие, превива", "Изгреяло ясно слънце", "Засвири Димо", "Тайната на Струма", "Урвич" по текст на Никола Ракитин, "Сто двадесет души" по текст на Пенчо Славейков, "Момина жалба" по текст на Трифон Кунев и много други.
Стайнов утвърждава жанра на акапелната хорова балада в българската музика.
Родният дом на композитора в Казанлък от 2002 година функционира като културно средище. Тук има музикален салон за камерни концертни изяви, литературни четения, обучение по музика, тук се намира пианото на композитора. Постоянна музейна експозиция представя документи за живота и творчеството на Петко Стайнов, могат да се видят оригинали и факсимилета на негови партитури, концертни програми и афиши, публикации на твореца, лични вещи, ордени и медали. Електронният архив съдържа повече от 9000 дигитални изображения на документи и материали от фондовете и библиотеките, представени в експозицията.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google