Изкуство Музика Самоукият гений

balgari.bg

Самоукият гений

altДобри Христов се ражда във Варна на 14 декември 1875 г. в семейството на кожухар, преселник от Казанлък.
Единайсетгодишен, Добри си купува малка флейта, на която се опитва да изпълнява репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите, се сприятелява с военните музиканти, от които заема партитури, за да усвоява нотното писмо.
На 16 години се опитва да композира - отначало създава едногласни мелодии, после две мазурки, а в последните класове на гимназията - и хорови песни с пълна хармония, дори и солово-инструментални съчинения.
Бъдещият голям музикант се самообразова непрестанно - моли учителя си Стоян Бешков, диригент на църковния хор, да му даде да преписва щимовете, тъй като пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгадае принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. По-късно изучава хармония по учебници на на Рихтер, Чайковски, Фьорстер.
През 90-те години на деветнайсети век Добри Христов създава двете хорови китки "Лиляна, мома хубава" и "Пусти моми жеравненки", с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина. Не печели конкурса, но варненската общественост събира средства, с които младият композитор е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е Антонин Дворжак.
Музикална Прага живее с музиката на Сметана и Дворжак, пред когото Добри Христов се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното - към фолклора.
Добри Христов е ни е завещал голям брой хорови и солови песни, сред които "Ръченица", "Леле моме", "Ерген дедо", "Ганината майка", "Дафино вино" - тези творби присъстват в репертоара на всички български хорове. Соловите ни изпълнители пеят "Сивляна", "Девойче", "Я разтурай", а "Хвалите имя Господне", "Херувимската песен", "Святий Боже" и "Тебе поем" се изпълняват и в зали, и в храмове.
Дейността му има основополагащо значение за музикалната педагогика и музикознанието. Автор е на теоретичните трудове "Ритмичните основи на народната ни музика" и "Техническият строеж на българската народна музика", както и на много учебници, сборници и статии, които изиграват важна роля за изучаването на музиката в българското училище.
Композиторът умира в София на 23 януари 1941 г.

Всичко за твореца - на�www.ubc-bg.com

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google