Изкуство Кино Да обичаш киното на инат

balgari.bg

Да обичаш киното на инат

altНиколай Волев е роден на 10 април 1946 г. в София. Следва архитектура две години, но прекъсва и се записва да учи кинорежисура в Лондонското филмово училище. Завършва го през 1972-ра. До 1976 г. работи като сценарист и режисьор на документални филми в Българската телевизия. От 1978 до 1991 г. пише сценарии и режисира игрални и документални филми за Студия "Бояна".
Документалните ленти на Волев са силни и запомнящи се. Сред тях се открояват "Цимент" (1977), "Грънци" (1983), "Дом № 8" (1986), "Вестникарската война" (1993), "За смъртното наказание" (1999), "Бърза помощ" (1999), "Кремиковци - снимка за спомен" (1999), "Огледалото на дявола" (2001).
Като режисьор в игралното кино Волев минава през социалната сатира на "Двойникът" (1979) и "Господин за един ден" (1983), надсмива се над еснафското в "Да обичаш на инат" (1986), за да стигне до мощния бунт на "Маргарит и Маргарита" (1989-1990) и проникновения нов прочит на класиката в "Козият рог" (1994).
Наградите, които режсьорът печели, не са една и две. "Да обичаш на инат" взима Специалната награда на журито и наградата "Дон Кихот" в Карлови Вари през 1985-а. Същата година "Грънци" печели "Сребърен дракон" на фестивала в Краков и "Златен ритон" в Пловдив.
През 1987-а Волев е удостоен с Голямата награда, наградата са ФИПРЕССИ и наградата "Нордерн-Вестфален" на фестивала в Оберхаузен за документалната лента "Дом № 8".
Разтърсващата история "Маргарит и Маргарита" е поканен за участие на много фестивали, сред които - филмовите форуми в Монреал, Лондон, Единбург, Лос Анжелис и Истанбул. През 1990 г. "Маргарит и Маргарита" е селектиран за участие на фестивала в Кан в рамките на Петнайсетдневката на режисьорите.
През 1994 г. Волев печели наградата "Златна роза" във Варна за римейка на "Козият рог". Филмът е поканен на фестивалите във Венеция, Единбург, Мюнхен, Гьотеборг, Белград, Солун, Сан Хосе, Копенхаген. Удостоен е и с Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство през 2006 г.
През 80-те години на двайсети век филмите на нестандартния режисьор се прожектират при пълни салони в цялата страна, днес те продължават да събират пред екрана хора от следващите поколения.

Защо вече не ходи на кино, режисьорът споделя пред списание "Тема"

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google