Изкуство Кино Съратникът на Брехт

balgari.bg

Съратникът на Брехт

Златан Дудов е роден на 30 януари 1903 година в Цариброд. Напуска родния си град през 1917 година заедно със семейството си и се установява в София.
В столицата Златан учи в Първа мъжка гимназия, където се включва в организациите на левицата и в гимназиалния театър. Завършва като отличник на випуска и през 1922 година се записва да учи архитектура в Берлин. Тук българинът работи по гарите като носач, за да изкара пари, тъй като мечтата му е да се запише през в театралната школа на Емил Райх. Там попада през 1923-та, две години по-късно е в в студиото на Бабелсберг, където Фриц Ланг снима "Метрополис". Не след дълго Дудов става негов асистент. Ланг е първият учител на Златат в киното.
През 1926 година Дудов отново постъпва в Берлинския университет, за да следва театър и филм при професор Макс Херман. Учи и при Леополд Хеснер и Юрген Фелинг в Щатстеатър. Професор Херман му предлага да продължи следването си във факултета, но като задочен студент, за да може и да работи. Златан се съгласява.
Със съдействието на фондация "Работническа помощ" Дудов заминава за Москва, за да пише дипломна работа на тема "История на руския театър". "Московският период" е свързан преди всичко с познанството му с руския поет Сергей Третяков, който го въвежда в кръговете на група ЛЕФ. Тук се запознава с Маяковски, Осип Брик и Сергей Айзенщайн. В руската столица Дудов посещава предствленията на театъра на Майерхолд и студиото на Вахтангов.
Завърнал се в Берлин, Ханс Айслер го запознава с Бертолт Брехт. Дудов става асистент-режисьор в Брехтовия "Епичен театър". Брехт и Дудов се оказват близки не само по възраст, а и по възгледите си за театъра, литературата, киното и живота. Дългогодишното им сътрудничество продължава до смъртта на Бертолт Брехт през 1956 г. Двамата поставят "Дидактичен епизод от Баден", "Човекът е човек", "Майка" на Горки. През 1929 година Златан Дудов сам поставя "Армия без герои" от Ана Гмайнер и получава добри отзиви от критика и публика.
На Брехт Златан Дудов дължи познанството си с документалиста Виктор Блум, чийто асисстен става по-късно. Следват филмите: "Сто хиляди под червеното знаме", "Рот-спорт манифестация", "Скъсайте веригите". Лентите обаче са цензурирани, някои - дори забранени.
Във времето на най-тежката криза в Германия Златан Дудов решава да направи цикъл документални филми с работното заглавие "Как живеят берлинските работници".
Първият му филм е двайсетминутна творба, заснета в работническото предградие на "Сименс". Филмът носи заглавието на замисления цикъл "Как живеят берлинските работници". Веднага след появяването бива забранен. Дудов е принуден да се върне към театъра, пише малки драми и се занимава с режисура.
Случайно обаче попада на текст за млад безработен, който, преди да скочи от четвъртия етаж, внимателно сваля часовника от ръката си и го оставя на перваза на отворения прозорец. Това е цялото му имущество, от което неговото семейство ще може да преживее известно време. Макар че пресата от този период е пълна с подобни съобщения, този епизод дава тласък на Дудов да създаде сценария за първия си филм "Куле Вампе", познат у нас със заглавието "На кого принадлежи светът".
Премиерата на "Куле Вапме" - след като цензурата отрязва десетина минути - е на 30 април 1932 година в Берлин. Британски продуценти осиугряват средства за следващия проект на Дудов - "Сапунени мехури". През пролетта на 1934 година без знанието на властите започват снимките. Работи се тайно в едно берлинско предградие. Въпреки това се стига до провал и Дудов, взимайки със себе си заснетия материал, бяга в Париж. Тук той е отново в кръга на своите стари приятели: Брехт, Ханс Айслер, Ернст Буш, Хелене Вайгел, Паула Десау... Намират се пари за монтаж на "Сапунени мехури", диалозите на френски пише Жак Превер.
Премиерата на лентата е през 1934 година в Париж, критиците сравняват тази бурлеска на Дудов с произведенията на Чаплин.
Започват да пристигат предложения за нови филми от френски продуценти, но Дудов ги отхвърля и се връща към театъра.
През 1937 година режира пиесата "Оръжията на госпожа Карар" от Брехт. Немските интелектуалци в Париж оценяват спектакъла като културно събитие на сезона. Златан Дудов продължава да сътрудничи с Брехт и се включва в Съюза на немските писатели и през следващата 1938 г. работи върху Брехтовия текст "Страхът и мизерията на Третия райх". По това време се ражда идеята за повече сатирични текстове, при което безвъзмездно му помага Бертолт Брехт. Заглавието на първия текст е "Страхливецът" и темата му е подобна на тази от филма "Сапунените мехури", следва пиесата "Тома Неверни", филмовият сценарий "Ръката, която не искаше да поздравява", който остава нереализиран, и др.
В спомените си Златан Дудов пише за безумията на войната: "Всяка чужда смърт е и моя, всяка съдба е и моя съдба". През военните години Дудов създава пиесите "Раят на глупаците" и "Залезът на света". Края на войната режисьорът дочаква в Швейцария, а в Германия се завръща през лятото на 1945 г.
Тук започва работа за възобновяването на УФА и още в началото на следващата година от тези студиа излизат първите немски следвоенни филми.
През 1946 г. Дудов опитва да преработи в сценарий за филм "Залезът на света". Не му се удава и затова през 1948 г. прави проекти за "Хляба наш насъщни". Филмът е продължение на онова, което вече е създал в "Куле Вампе". Завършен е много бързо, същата година е и неговата премиера. Филмът има впечатляващ успех, а Златан Дудов получава наградата "Държавна премия на ГДР".
През следващите години, заедно с Йоханес Бехер и поетите Кубе и Велк, Дудов работи върху сценария за "Семейство Бентин". Режисурата поверява на група млади автори, които работят под негово ръководство. "Семейство Бентин" разработва темата за разделена Германия.
През 1952 година Дудов снема "Женски съдби", за който на фестивала в Карлови Вари получава наградата за режисура. През тази година Златан Дудов е избран за член на Немската академия за изкуства и е първият творец от филмовия бранш, получил тази награда.
На фестивала в Локарно Дудов се представя с лентата "По-силни от нощта", в която изпълнителят на главната роля Вилхелм Кол е отличен с първа награда. Същата година Дудов става професор по филмова режисура във Висшето училище по кинематография в Бабелсберг. Две години по-късно снима филма "Капитанът от Кьолн", който става популярен и извън границите на ГДР, дори и извън границите на "лагера".
Следва творбата "Грешки в любовта", който се превръща в най-популярният филм на Дудов, макар според критиката водевилната творба да е неговият най-слаб филм.
Последният филм на Златан Дудов - "Кристине", остава незавършен, защото на 12 юни 1963 г. режисьорът загива при катастрофа.

Източник: http://bg.wikipedia.org

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google