Изкуство Изобразително изкуство Иконографът на българското лице

balgari.bg

Иконографът на българското лице

Владимир Димитров - Майстора, се ражда на 1 февруари 1882 г. в село Фролош в семейството на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където той завършва прогимназия.
След 1895-а работи като бояджийски чирак и писар в Окръжния съд.
Открили таланта му, съгражданите му събират средства и Владимир отива да учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) в София. Тук негови учители са Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и др.
Отначало Майстора рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Иван Мърквичка, на майка си) и пейзажи ("На селската чешма", "Пладнуващо стадо" и др.).
В годините на Балканските войни и Първата световна война е художник в състава на Рилската дивизия на българската армия. От този период датират "Ранени", "По Беласица", "Инвалиди", "На фронта на р. Струма", "Завръщане от фронта" и др.
През 1922-ра излага картини от цикъла си "Жътва". През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее в кюстендилското с. Шишковци.
Негови творби се показват не само в големите ни градове, но и в селата Шишковци, Дивля, Ръждавица.
Хората и багрите на Кюстендилския край вдъхновяват Майстора за "Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско" (ок. 1928-1930), "Цветница", (ок. 1928), "Девойка от Кюстендилско" (ок. 1930-1935), "Жетварка" (1930-1935), "Мома с ябълки" (ок. 1930-1935), "Жетвари на обяд" (ок. 1935-1938), "Копачки" (ок. 1935-1938), "Селско момиче сред макове" (1935-1938) и други.
И портретите, и пейзажите на Майстора се отличават с широк щрих, нанесен върху платното с уверени движения, и богата цветова гама.
Вниманието на твореца е съсредоточено върху традиционния бит на българите, с четката си той търси да увековечи националната специфика на образите, народопсихологическите им характеристики.
Стилизация и условност, пластична метафора и декоративност са белезите на класическия период на Майстора.
Самобитният художник рисува селските жени в съчетание със заобикалящата ги среда, с природата. Лицето на българката в картините на Майстора изпъква сред цъфнали дървета, сред зрели ябълки и грозде. Човек и природа "съжителстват" в платната му, обвързани от вечния кръговрат на раждането, съзряването, залеза след дългия ден. "Кристалната решетка" на слънчогледите, гергините, маковете, ябълките, прасковите, облаците, планините "съдържа" в себе си безсмъртната българска хубост, щедрата ни природа е не само фон, пред който "застава" едно или друго лице, а "среда", в която българският дух и бит обитава и четирите измерения.
Живописният стил на Майстора представлява здрава спойка между мистицизма на старите зографи и реализма на модерна Европа. Новаторско и в същото време дълбоко национално по форма и дух, съзвучно с традициите на фолклорното творчество е изкуството на кюстендилския художник.
Майстора напуска пъстрия свят на 24 септември 1960 г.

Още за гения разказва�www.otizvora.com

За Майстора и вселената - на�www.nationalartgallerybg.org

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.