Изкуство Изобразително изкуство Майстор на мозайката черпи вдъхновение от фолклора

balgari.bg

Майстор на мозайката черпи вдъхновение от фолклора

Той е в основата на авангардната сценография през 20-те, 30-те и 40-те години на двайсети век, а поколение талантливи сценографи са негови ученици. Негови са витражите в Ректората на Софийския университет и мозаичните композиции в Съдебната палата. Създава десетки илюстрации. Занимава се с металопластика, тъкани, керамика, пространствено оформление.
Иван Пенков се ражда на 30 април 1897 г. в Казанлък. Син е на фотографа и книгоиздателя Георги Пенков и учителката Мария Владева. От техните артистични изяви наследява пристрастието към театралната сцена.
Пенков учи в Търговската гимназия в Бургас, сражава се в Първата световна война. През 1919 година е приет в Художествената академия, където учи живопис при Петко Клисуров и декоративно изкуство при проф. Стефан Баджов. През 1921 г. създава серия от живописни платна с изявена декоративност.
Между 1922 и 1924 г. Пенков учи живопис в Мюнхенската академия при проф. Майерхофер. Тези две години са оставили своя отпечатък с няколко експресивни пейзажа от Нюрнберг, Регенсбург и Мюнхен. Със събраните произведения от трите предходни години през есента на 1924 г. той реди самостоятелна изложба в Тръпковата галерия. Воден от идеите за значимостта на българското художествено наследство, Пенков създава поредица платна като "На чешмата", "Манастир", "Задушница", "Майка с дете", "Богомолци", с които се нарежда сред най-значимите фигури на движението "Родно изкуство".
Вдъхновение за творчеството си Иван Пенков черпи от българското художествено наследство - от иконописта и миниатюрите от средновековните ръкописи, от дърворезбените тавани, от шарените стомни и чипровските килими, от родопските халища и калоферските шевици. Рисуваните през 30-те години "Паисий", "Жътвар" (на снимката),"Разпятие", "Рилският манастир" и др. са част от моста, който Пенков прехвърля между минало и съвремие.
През 1937 г. художникът получава златен медал на Парижкото изложение.
Паралелно с живописта започват и изявите му в сценографията. Заедно с Иван Милев подготвят сценографии за авангардния "Театър Студия" в София, както и впечатляващото с приказно-декоративното си решение на "Принцеса Турандот", с което дебютират в Народния театър. От това време са емблематичните за българската сценография декори и костюми към "Опиянение" на Стринберг, "Дванайсета нощ" на Шекспир, "Майстори" на Рачо Стоянов.
През 1939 г. Иван Пенков е поканен като преподавател (от 1945 г. - като професор) в Художествената академия. Там той основава Катедра по сценография.
От началото на 30-те години Пенков се изявява и в областта на мозайката (Софийската съдебна палата, аерогарата в столицата), стенописта (Бургаската търговска палата, залите на бившето Софийско застрахователно дружество "Орел").
Особено значим е приносът му за утвърждаването на витража в съвременното българско изкуство. Сред най-забележителните стъклописи у нас са неговите композиции с фигурите на свети Климент Охридски, княз Борис и цар Симеон Велики в Ректората на Софийски университет (1932), образите на Иван Асен, Иван Александър, Константин Асен в залите на Българска народна банка (1939) и др.
Благодарение на любовта му към старите художествени занаяти, сериозната изследователска дейност и личните му изяви Иван Пенков допринася за възвръщане на интереса към кованото желязо, медните съдове, килимарството, писаната керамика. Автор е на мебели, декоративни кукли, метални предмети за бита, проекти за тъкани.
В края на 40-те и началото на 50-те години художникът преподава, проектира декори  за Народния и Младежкия театър, оглавява Института за изобразителни изкуства към БАН. По същото време в творчеството си се връща към фолклорната тематика. Създава удивителен по своята изразителност цикъл шаржове на колеги, сред които Илия Бешков, Илия Петров, Кирил Цонев, Ненко Балкански, Любомир Далчев и др. Рисува свои автопортрети с молив, туш и маслени бои. Голямата част от тях са от 1957-а, годината, в която на 28 ноември инфаркт прекъсва живота му. 

Още - на www.fakel.bg
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google