Изкуство Изобразително изкуство Мащабите на българското

balgari.bg

Мащабите на българското

Дечко УзуновДечко Узунов е роден на 22 февруари 1899 г. в Казанлък.
Ученик е на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисурски.
Когато общият курс на подготовка завършва - през 1922 г., Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар.
Тук двамата млади художници се запознават с творчеството на Рембранд, Веласкес, Тициан, Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук.
По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци, сред тях Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков. Те са приятелският кръг на Узунов, както и негови модели.
При завръщането си в България Дечко Узунов завършва образованието си в Художествената академия - през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов.
Преподават му и други майстори на четката - Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 година работи като щатен художник в Министерство на просветата, а от 1932 г. започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен - от 1942 до 1963 г.
Сред учениците на Дечко са Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев.
Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството "Родно изкуство" в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена).
Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.
Художественото наследство на Дечко Узунов е изключително разнообразно на теми, жанрове и видове изобразително изкуство - както изящни, така и приложни. Живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис са областите, в които се разгръща големият му самобитен талант. Рисува портрети, голи тела, пейзажи, натюрморти, композиции с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.
Стенописи в казанлъшката църква "Свети Йоан Предтеча" са излезли изпод четката на Дечко, в Дома на културата в Карлово, старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София също има негови стенописи.
Илюстрира и много книги, сред тях произведения на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.
По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски Дечко Узунов създава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния театър: "Престъпление и наказание" на Достоевски, "Любов" на Пол Жиралди, "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов, балета "Тракия" на Петко Стайнов.
През 1925 г. Узунов е сред съоснователите на дружество "Родно изкуство".
Член на Ротари клуб от 1935 г. Председателства Съюза на дружествата на художниците в България между 1939 и 1940 г., както и Съюза на българските художници между 1965 и 1969 г.
През 1966 г. е народен представител в Третото народно събрание.
През 1973, 1976 и 1979 г. става последователно вицепрезидент, президент и почетен президент на Международната асоциация за пластични изкуства.
През 1976 г. е поканен за почетен член на Мексиканската академия на изкуствата, а през 1983 г. - на Руската академия на изкуствата.
Носител е на десетки награди и отличия, сред които сребърен диплом на Ватикана за фреските с образите на св. св. Кирил и Методий, орден "Народна република България", първа степен, орден за литература и изкуство на Министерството на културата на Франция.
Дечко Узунов напуска пъстрия свят на 26 април 1986 г.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Всичко за твореца - на�http://dechko-uzunovgallery.org

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google