Изкуство Театър Първият Хамлет

balgari.bg

Първият Хамлет

Един от основателите на професионалния театър у нас - актьорът Васил Кирков, е роден на 15 май 1870-а в Карлово.
Пиесата "Иванку" от Васил Друмев, поставена от учителите в родния му град, омагьосва малкия Васил и предначертава пътя му. Той напуска училище и отива в Пловдив. По същото време под тепетата се ражда първата професионална театрална трупа у нас, Васил Кирков става един от основателите й. Още при първия си гастрол в столицата пловдивските артисти завладяват публиката. Успехът им е толкова впечатляващ, че трупата получава покана да остане. Държавата й предоставя терен за сцена. Така се ражда театър "Основа". Днес на същото място е сградата на НТ "Иван Вазов".
Сценичната кариера на Васил Кирков преминава през "Столична драматична трупа", "Сълза и смях", Народния театър, където играе от 1904-та до 1926-а.
За изкуството му, за което са се носели легенди, когато театърът е бил в центъра на духовния живот у нас, съдим по спомени на съвременници и по оскъдните материали в печата.
Само десетина фотографии на на актьора в негови характерни роли са достигнали до нас.
Кирков е творец с ярка, завършена индивидуалност, истинска звезда от първите десетилетия на двайсети век. Публиката го обожава.
Той е първият голям наш изпълнител на ролята на Хамлет, която играе почти до края на кариерата си. През 1922 г. московчани, които се славят като най-добрата театрална трупа в света, гледат изпълнението на Васил Кирков и голямата звезда на театъра от онова време Василий Качалов признава на Кирков: "Вие сте по-добър Хамлет от мен."
Васил Кирков пресъздава още образите на Карл Моор от "Разбойници", Маркиз Поза от "Дон Карлос" и Фердинанд от "Коварство и любов" - трите му вълнуващи превъплъщения в герои на любимия му Шилер, Хлестаков от "Ревизор", Кречински на Сухово-Кобилин, Освалд в "Призраци" на Ибсен, Княз Мишкин на Достоевски, Нехлюдов на Толстой, Боян Магесника на Кирил Христов, Юда на Константин Мутафов, Иванко на Друмев, Жельо от "Вампир" на Страшимиров.
Таланта му оценяват критиците не само у нас, но и в Москва, Виена, Белград, Загреб, Париж. Авторитетът му в обществото е огромен - неслучайно го избират единодушно за председател на Съюза на артистите, на който пост остава от 1925-а до 1929-а.
Към сценичните си задачи Кирков подхожда с артистична интуиция, но и с огромен труд - проучвания на автора, стила, епохата. Такъв стил на работа Васил Кирков усвоява при специализациите и командировките си във Виена, Москва и Париж. Художественото слово владее до съвършенство.
Четири десетилетия Васил Кирков твори на сцената, изиграва 70 роли.
През 1926 година обаче Дирекцията на Народния театър го освобождава - заедно с Адриана Будевска - "в интерес на службата".
Мотивите са: не може да помни ролите си, губят се реплики от паметта му. Съсипан, Васил обикаля провинциалните театри. Работи много, но се разболява от рак на белите дробове и умира на 28 ноември 1931-ва, на 61-годишна възраст.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google