Изкуство Театър Магнетичната актриса с нелека съдба

balgari.bg

Магнетичната актриса с нелека съдба

Адриана Будевска - една от личностите, положили основите на професионалния театър у нас, е родена 13 декември 1878 г. в Добрич.
Едва седемнайсетгодишна, след като завършва с отличие Девическата гимназия във Варна, тя има шанса да получи стипендия за Москва - да учи за актриса.
За четири години в школата на прочутия Малий театър при прочутия педагог Александър Ленски интелигентната и упорита млада жена усвоява тайните на актьорския занаят.
Получава няколко покани да остане в Русия, но се връща в родината.
Дебютира през 1889 г. на сцената на театър "Сълза и смях" в ролята на Василиса във "Василиса Мелентиева" на Александър Островски. Тук играе и като Доня Долорес в мелодрамата "Отечество" на Викториен Сарду. След няколко години постъпва в трупата на Народния театър. За по-малко от четвърт век Будевска се превъплъщава в над 100 героини.
Актьорският й диапазон е впечатляващ - Рада ("Под игото") и Костанда ("Свекърва") до лейди Макбет и Далила. Играе в пиеси на Островски, Гогол, Чехов, Молиер, Расин, Корней, Ибсен, Шоу, Кнут Хамсун, Иван Вазов, Васил Друмев, Антон Страшимиров, Пейо Яворов, Кирил Христов.
Театралните критици - нейни съвременници, признават, че Адриана Будевска е "най-забележителната българска трагическа актриса, равна по талант на най-големите европейски актриси днес". Сравняват я с французойката Сара Бернар, с италианката Елеонора Дузе.
Сред големите й постижения са Офелия от "Хамлет", Луиза от "Коварство и любов", Амалия от "Разбойници", Мила от "В полите на Витоша", Нора от "Куклен дом". Будевска е първата наша изпълнителка на тази сложна роля. Интерпретацията й е определена като връх в блестящата й кариера.
"Личното страдание в моя живот ми помагаше да разбера своите героини и да ги пресътворя на сцената", споделя голямата актриса.
През 1901 г. Адриана Будевска се омъжва за Христо Ганчев, талантлив артист и човек със силен дух. Едва 34-годишна е, когато го изгубва - той умира от тиф като участник в Балканската война.
Малко по-късно Адриана ражда единственото си момиченце, което скоро също умира.
В Торино загива големият й син Гани, студент по химия последна година, който участва в социалистическото движение за сваляне на правителството. Съдят по-малкия й - Вили, също социалист и бунтар, но той успява да избяга в Аржентина.
В Южна Америка Вили Ганчев става един от най-добрите пилоти.
При него по-късно Будевска се приютява за цели 11 години, след като през 1926 година, в творческия си апогей, е уволнена от Народния театър, макар че само година по-рано й е устроен национален юбилей и получава орден от Борис Трети.
На 20 август 1937 г., когато заминава с кораб от Хамбург за Южна Америка, Будевска взема с малкото дрехи и лични вещи и пликче със семена на латинка от бащиния си двор в Добрич.
Засява ги в дома си в Буенос Айрес. Всяка година на 1 март се закичва с мартеничка - толкова е силна носталгията на легендарната актриса.
За щастие Георги Димитров е  наин почитател и я кани да се върне в родината.
През 1948 г. Адриана Будевска е отново у дома - в Народния театър, където честват заслугите й към сценичната магия и й връчват златен орден за наука и изкуство и златен пръстен на изкуството.
Умира на 9 декември 1955 г.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google