Изкуство Театър

balgari.bg

От Ленин до Хитър Петър

Рачко Ябанджиев е роден на 29 май 1920-а в търновското село Стражица (днес град) в семейство на учители.
Като студент в София учи немска филология и финанси, но през 1943-та любовта му към сцената го  отвежда в Театралната школа при Народния театър, ръководена от Николай Масалитинов и Георги Стаматов.
Година по-късно актьорите са мобилизирани във фронтовите театри, създадени от Стаматов. Ябанджиев е част от студио "Фронтовак", което изнася представления пред бойците от Първа българска армия.
След войната Рачко Ябанджиев е назначен на работа в Народния театър.
Под режисурата на Боян Дановски играе в "Млада гвардия" по романа на Александър Фадеев, "Егор Буличов и другите" на Максим Горки, "Брониран влак" на Вячеслав Иванов.
След тези роли Филип Филипов му поверява образа на белогвардееца Генадий Дубравин в "Огненият мост" на Борис Ромашов, на дворянина Двореци във "Вълци и овце" на Островски, на фалангиста Себастиан в "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов.
Пресъздава ярък и незабравим Яго в "Отело" на Шекспир, Попчето във Вазовите "Хъшове", Шубин в Тургеневата "В навечерието".
Ябанджиев е първият български актьор, превъплътил се в образа на Ленин на българска сцена - в пиесите "Трета патетична" и "Кремълският часовник" на Николай Погодин.
Най-ярките си комедийни роли Ябанджиев изиграва в постановките на Стефан Сърчаджиев "Депутат" на Бранислав Нушич и "Волпоне" на Бен Джонсън.
Под режисурата на Сърчаджиев изгражда и ролята на Хитър Петър в едноименната лента от 1960 г.
Това е и най-значимото му постижение пред камера, макар че се снима и в "Под игото", "С пагоните на дявола", "Синята лампа", "Селкор", тв поредицата "Пътят към София".
Рачко Ябанджиев почина на 25 март 2004 г.
Той е и единственият български актьор - кавалер на ордена "Георгий Жуков".
Автор на биографична книга за актьора е театралният критик и историк Севелина Гьорова.

Гледайте видео тук

 

Етикети:
 

Първият Хамлет

Един от основателите на професионалния театър у нас - актьорът Васил Кирков, е роден на 15 май 1870-а в Карлово.
Пиесата "Иванку" от Васил Друмев, поставена от учителите в родния му град, омагьосва малкия Васил и предначертава пътя му. Той напуска училище и отива в Пловдив. По същото време под тепетата се ражда първата професионална театрална трупа у нас, Васил Кирков става един от основателите й. Още при първия си гастрол в столицата пловдивските артисти завладяват публиката. Успехът им е толкова впечатляващ, че трупата получава покана да остане. Държавата й предоставя терен за сцена. Така се ражда театър "Основа". Днес на същото място е сградата на НТ "Иван Вазов".
Сценичната кариера на Васил Кирков преминава през "Столична драматична трупа", "Сълза и смях", Народния театър, където играе от 1904-та до 1926-а.
За изкуството му, за което са се носели легенди, когато театърът е бил в центъра на духовния живот у нас, съдим по спомени на съвременници и по оскъдните материали в печата.
Само десетина фотографии на на актьора в негови характерни роли са достигнали до нас.
Кирков е творец с ярка, завършена индивидуалност, истинска звезда от първите десетилетия на двайсети век. Публиката го обожава.
Той е първият голям наш изпълнител на ролята на Хамлет, която играе почти до края на кариерата си. През 1922 г. московчани, които се славят като най-добрата театрална трупа в света, гледат изпълнението на Васил Кирков и голямата звезда на театъра от онова време Василий Качалов признава на Кирков: "Вие сте по-добър Хамлет от мен."
Васил Кирков пресъздава още образите на Карл Моор от "Разбойници", Маркиз Поза от "Дон Карлос" и Фердинанд от "Коварство и любов" - трите му вълнуващи превъплъщения в герои на любимия му Шилер, Хлестаков от "Ревизор", Кречински на Сухово-Кобилин, Освалд в "Призраци" на Ибсен, Княз Мишкин на Достоевски, Нехлюдов на Толстой, Боян Магесника на Кирил Христов, Юда на Константин Мутафов, Иванко на Друмев, Жельо от "Вампир" на Страшимиров.
Таланта му оценяват критиците не само у нас, но и в Москва, Виена, Белград, Загреб, Париж. Авторитетът му в обществото е огромен - неслучайно го избират единодушно за председател на Съюза на артистите, на който пост остава от 1925-а до 1929-а.
Към сценичните си задачи Кирков подхожда с артистична интуиция, но и с огромен труд - проучвания на автора, стила, епохата. Такъв стил на работа Васил Кирков усвоява при специализациите и командировките си във Виена, Москва и Париж. Художественото слово владее до съвършенство.
Четири десетилетия Васил Кирков твори на сцената, изиграва 70 роли.
През 1926 година обаче Дирекцията на Народния театър го освобождава - заедно с Адриана Будевска - "в интерес на службата".
Мотивите са: не може да помни ролите си, губят се реплики от паметта му. Съсипан, Васил обикаля провинциалните театри. Работи много, но се разболява от рак на белите дробове и умира на 28 ноември 1931-ва, на 61-годишна възраст.

Етикети:
 

Отдадена на театъра

Театралният педагог и режисьор Юлия Огнянова е родена на 22 февруари 1923 г. в София. Завършва театрознание при проф. П. Марков в московския ГИТИЗ през 1953-та.
Като режисьор дебютира с постановката на "Всяка есенна вечер" на Иван Пейчев в Бургаския театър, където е драматург, през 1959-а.
Огнянова прави и първия спектакъл на пиеса на Брехт у нас - "Майка Кураж", на същата сцена.
Режисира спектакли в театър "Трудов фронт" (1960-1964), в Театър 199 (1972-1975), в Пловдивския театър, в "Ла Страда". Гостува със свои постановки в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др. Занимава се с режисьорска и педагогическа работа в Италия и Франция (1954-1969). Дълги години преподава режисура за куклен театър във ВИТИЗ.
Сред режисираните от Огнянова постановки са "Първа конна" по Бабел, "Раждането на един блуз" по Л. Джоунс, "Антигона" на Жан Ануи, "Ръченица за окарина и бас" (по "Барутен буквар" на Радичков), "Изкачването на Фудзияма" на Ч. Айтматов и К. Мохамеджанов, "Стража на Рейн" на Лилиан Хелман, "Театрален дует" по по Вл. Маяковски и Н. Ердман, "Опит за летене" на Радичков, "Дремиградски смешила" по Георги Кирков, "Хоро" по Антон Страшимиров, "Брехтиада" - по произведения на Бертолд Брехт, "Процесът" на Кафка, "Железният светилник" по Талев, "Забравени от небето" на Е. Томова, "Дългият път на деня към нощта" на О’Нийл и др.
Юлия Огнянова създава и авторски спектакли, като "Пожари" по Д. Трюмбо, "Автопортрети за разпознаване" - по творби на наши класици, "Бивалици-небивалици" по публицистиката на Петко Славейков, "Тапетите на времето" - по стихове и писма на Константин Павлов. Немалко от постановките й имат трудна съдба.
Носителка е на двете големи наши награди за цялостно творчество - "Аскеер" (1998) и "Икар" (2009).

Интервю с Юлия Огнянова помества вестник "Труд"

Вижте я и на bnt.bg
Етикети:
 

Сред пионерите на сцената

Стоян Бъчваров, един от пионерите на българския театър, е роден на 25 юли 1878 година в Медвен, Сливенско. Завършва мъжката гимназия във Варна и специализира театрално изкуство в Москва и в Мюнхен (1908).
Играе в различни театри в страната, както и в Народния театър в София. Създател е на Варненския общински театър, който днес носи неговото име.
Във Варна Бъчваров събира трупа и репетициите започват на 13 февруари 1921 г. Първата премиера е на 12 март. Спектакълът е "Инстинктът" на Анри Кестмекер. След него трупата поставя "Врагове" на Максим Горки, "Фарисеи" на Бърнард Шоу, "Жестокият благодетел" на Карло Голдони.
След смяната на властта в общината Бъчваров е освободен от длъжност. Той обаче остава в морската столица и заедно с повечето от актьорите от трупата си поставят пиеси на сцената на зала "Ранков". Наричат се Театър "Пробуда".
Връщат го в общинския театър за кратко през 1922 г., но след 9 юни 1923 г. окончателно е принуден да напусне и театъра, и града.
Сред превъплъщенията му на сцената са Тартюф (в "Тартюф" на Молиер), Щастливцев (в "Лес" на Островски), Лука (в "На дъното" на Горки) и други. Снима се и в киното - играе Хитър Петър в "Хитър Петър и Настрадин Ходжа" (1939), Хаджи Генчо в "Българи от старо време" (1945), дядо Иван в "Бойка" (1949).
Стоян Бъчваров умира на 6 януари 1949-а в столицата.

Етикети:
 

Големият малък Шекспиров актьор

Неповторимият комик Георги Мамалев е роден на 5 август 1952 г. в ямболското село Мамарчево.
Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев през 1977-а.
Дебютира в ролята на Апрянин в "Сенки" от М. Салтиков-Щедрин на сцената на Народния театър "Иван Вазов" същата година. Сред театралните роли, в които блести, са Чушкаров в "Двубой" и Фратю в "Чичовци" на Иван Вазов, Самец в "Йерма" на Лорка, Пощальонът в "Януари", Аврам Совалката в "Опит за летене" и Сива тога в "Образ и подобие" на Йордан Радичков, Паунчо в "Празникът" на Николай Хайтов, Загорецки в "От ума си тегли" на Грибоедов, Хлябът в "Синята птица" на Метерлинк, Дромио от Сиракуза в "Комедия от грешки", Пък в "Сън в лятна нощ", Ланчелото Гобо във "Венецианският търговец" на Шекспир, Шура Балаганов във "Великият комбинатор" по И. Илф и Е. Петров, Пазачът в "Последната нощ на Сократ" на Стефан Цанев, Неразумният в "Рейс" от Станислав Стратиев.
Георги Мамалев се снима в близо 30 филма. Пред камера дебютира в лентата "Като песен" през 1973-та.
Сред незабравимите му филмови роли са Гошо от "Оркестър без име", принц Алфонсо от "13-ата годеница на принца", Стефан Стамболов в сериала "Записки по българските въстания", капитан Мортимър от "Последни желания". Играе в "Летете с Росинант", "Пантуди", "Адио Рио", в тв поредиците "Васко да Гама от село Рупча" и "В името на народа", в "Двойникът", "Бъди благословена", "Господин за един ден", "Звезди в косите, сълзи в очите" и др.
Телевизията също обича Мамалев. В края на 80-те години заедно с Велко Кънев и Павел Попандов създават актьорския проект "Клуб НЛО", който се превръща в тв шоу със скечове, пародии и сатирични песни.
Мамалев участва и в най-новите реалитита в телевизията - водещ е на "Байландо", пее в благотворителното "Великолепната шесторка", танцува в "Dancing stars". Бил е водещ и на предаването за тв гафове "Господари на ефира".
Георги Мамалев има дав моноспектакъла - "Какво става?" и "Разбираш ли ме правилно?", а най-новото предизвикателство пред него е ролята на Ричард Трети в постановката на Теди Москов в Народния театър.

Пет забавни истории Мамалев разказва за вестник "Сега"
Етикети:
 
Страница 3 от 14

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google