Изкуство Театър

balgari.bg

Доайенът на тв игрите

Тв легендата Петър Вучков е роден на 2 септември 1938 година във Варна. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Играе за кратко в Пернишкия и в Сатиричния театър. Зрителите го помнят и като глас в "Розовата пантера" и "Том и Джери".
Когато обаче Лилия Райчева създава телевизионната игра "Минута е много", Петър Вучков става тв водещ и оттогава до днес е на екрана на БНТ. Началото е поставено на 22 февруари 1980 г.
Забавно-образователното тв състезание "Минута е много" е замислено като поредица от пет игри, но поставя рекорд по продължителност на излъчване - вече 31 години. Магията на уникалното предаване се дължи и на емблематичното присъствие на Мистър "Минута е много" Петър Вучков с неговата безпристрастност, интелигентност и способност да провокира у зрителя любопитство към света.

Още за доайена на тв игрите у нас разказва вестник "Труд"
Етикети:
 

Разказвачът на пиперливи истории

Димитър Туджаров - Шкумбата, е роден на 6 октомври 1954 г. в Петрич. Родителите му са учители. По професия е инженер - завършил е автоматика във ВМЕИ в София. Работил е по специалността си в родния си град и като електрошлосер в Кремиковци.
На сцената стъпва като първокласник - участва в детска оперета в петричкото читалище "Братя Миладинови". Това негово първо участие се запомня с находчива импровизация. Импровизацията става част от сценичния път на известния имитатор и разказвач на вицове.
Артистичния си талант е наследил от дядо си по майчина линия, който свирел, рецитирал и рисувал забележително.
От баща си Неделчо Делев, един от известните ни футболисти, пък взима бързия говор. От него му е и прякорът. Шкумба в Пиринския край наричат "гердан" от мехурчета, който се образува в чашата ракия.
Самородният талант на Шкумбата изгрява през 1975-а. Записи на неговите изпълнения се разпространяват апокрифно, от човек на човек. По тях властта определя настроенията на народа. Шкумбата обича да имитира Тодор Живков още докато Тато е първият човек в държавата. След 10 ноември 1989-а бивш генерал от Държавна сигурност му казва: "Г-н Туджаров, аз ви зная и кътните зъби." Комикът отвръща с типичното си чувство за хумор: "Радвам се, в момента единият от тях е за пломба, кажете при кой зъболекар да ида."
От политиците след промяната най-"благодатни" за острия език на имитатора са Симеон Сакскобургготски, Петър Стоянов и Огнян Герджиков.
Вицовете за милиционери е заменил с вицове за мутри.
Като: "Отива мутра в операта и казва на касата: "Дайте ми два билета." За "Ромео и Жулиета ли?" - пита касиерката. "Не - за мен и жена ми - отвръща дебеловратият."
Истинска школа за днешните комици е самоукият разказвач на пиперливи истории.

Интервюта с Шкумбата прочетете на www.novinar.net и http://paper.standartnews.com

Етикети:
 

Господарят на магията

Антраник Арабаджиян - Астор, е роден на 18 ноември 1943 г. в Шумен.
От дете е запленен от илюзионното изкуство. Първия си фокус прави на 5 години, а на 10 решава, че е магьосник, след като успява да отгатне отговорите на таблицата за умножение, която още не е наизустил.
Изнесъл е над 16 хиляди представления в целия свят. Владее всички жанрове на магичното изкуство - илюзията, фокуса, микромагиката. Любимият му жанр са комичните фокуси. Определян е като маг с уникален стил. Сред най-известните му илюзии са шофирането с вързани очи, "махането на главата" и др.
Астор е единственият европеец, носител на "Оскар" за магическо изкуство. Отличието получава през 1981-ва.
На своята звезда на Алеята на славата пред кино "Арена Младост" Астор сложи златен подпис на 14 юли 2010-а.
Автор е на биографичната книга "Господарят на магията" и основател на "Магичен театър".

Любопитно за мага разказва http://e-vestnik.bg

Интервю с Астор може да прочетете тук

Етикети:
 

Единственият българин с цирков "Оскар"

Енчо Керязов е роден на 15 октомври 1973 г. в Ямбол в семейство на учители.
Едва на шест, започва да се занимава с акробатика. Завършва спортното училище в родния си град. На 14 години вече е майстор на спорта. Година по-късно е в мъжкия национален отбор по акробатика. През 1989 г. е приет за член на жокейска трупа "Романови" и работи с нея в продължение на седем години. Гастролира в Австрия, Испания, Скандинавските страни.
След отбиването на редовната си военна служба Керязов се връща на манежа. Работи за италиански цирк в Гърция. Няколко месеца по-късно си набавя собствен реквизит и започва да се изявява самостоятелно като еквилибрист.
Подписва първия си самостоятелен договор с цирк "Тони Хопкис" в Англия. През 2003 г. работи в цирк "Арнадо" в Норвегия. Една година работи във вариете в Германия, а после - в цирк в Холандия.
През 2005 г. Енчо Керязов печели наградата на публиката "Артист на годината".
Връх в цирковата му кариера е награждаването със "Сребърен клоун" от световния цирков фестивал в Монте Карло през януари 2007-а. За пръв път тогава публиката в Монте Карло може да гласува и Енчо печели и почетната "Награда на публиката".
Енчо е единственият българин с цирков "Оскар" за солов номер. Съпругата му също е циркова артистка, имат двама синове.
По повод 35-годишнината на цирк "Ронкали" - най-престижния цирк в Европа, чийто собственик е австриец, австрийските пощи отпечатаха уникална поредица от пощенски марки с различен номинал в 40-хиляден тираж общо. На марките са изобразени директорът и създател на цирка - Бернард Пол, обявен за бизнесмен на Австрия за 2006 г., най-известният съвременен клоун Дейвид Ларибли, плакатът на цирка за този юбилеен сезон, шапитото на цирк "Ронкали", издигнато пред кметството на столицата на Австрия, и т. н. Сред изобразените е и българският артист Енчо Керязов, звезда на цирк "Ронкали" от 2006-а, почетен гражданин на Ямбол (на снимката). Подобен реверанс от чужди пощи е правен само за Джон Атанасов, чийто корен също е от Ямбол.
Пощите и циркът се "срещат" и през 50-те години, когато председател на Съюза на българските филателисти е сеньорът на българското цирково изкуство Лазар Добрич. Неговата дъщеря - Лазарина Добрич, шест десетилетия по-късно поднесе статуетката на Съюза на артистите в България "Икар" за цирково изкуство на Енчо Керязов на церемонията по награждаването в Народния театър "Иван Вазов" през 2011-а.
Носител е на отличието "Сребърна мечка 2013" от Междунаровния цирков фестивал в руския град Ижевск.

Интервю с Керязов помества вестник "Труд"

 

"Театърът е жертвоприношение"

Константин Соколов живее в Канада вече 16 години.
Мечтата му да се посвети на театъра се сбъдва именно в Северна Америка, където заедно със съпругата си Ира основават Gleams Theatre. В афиша на частния театър има над 35 постановки по текстове на Бекет, Едуард Олби, Уди Алън.
Соколов не е завършил театрална академия, но като драматург и режисьор дебютира в Швейцария през 1990-а. Тук остава до 1994-та, после се връща у нас и поставя в Драматичен театър - Пловдив, "Седем дни от живота на Разколников". Скоро след това заминава за Канада. Работи най-различни неща, преди да стане преподавател в театрален департамент и да започне да режисира. През 2004-та създава театралната компания.
Шест години след началото Константин Соколов вече си е извоювал признанието и на публиката, и на критиците. "Краят на играта" на Бекет - постановка на Соколов, е определена за едно от най-добрите сценични произведения в страната.
За всяка постановка избира различни актьори, не работи с постоянна трупа. Сцените, на които се играят драматургичните му произведения, също не са собственост на компанията му, а се наемат.
Планира да постави пиеса на родна земя, ако срещне хора, отдадени на театъра като него.

Интервю със Соколов прочетете тук

 
Страница 9 от 14

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.