Изкуство Театър

balgari.bg

"Нищо няма смисъл без признание"

Наум Шопов е роден на 27 юли 1930 г. в Стара Загора. Негова майка е актрисата Мара Шопова.
В Старозагорския театър е и дебютът на Наум на сцена като стажант-актьор. Баща му, Христо Шопов, дълги години е директор на читалищния театър в града.
Наум пристига в София на 18, за да учи в Консерваторията, но бързо разбира, че няма да стане музикант.
Не го приемат във ВИТИЗ по политически причини. Играе в Бургас и в Пловдив, по-късно и в София, но не получава сериозни актьорски задачи.
За старт на кариерата му може да се приеме постановката на "Чудак" по Назъм Хикмет във Военния театър под режисурата на Леон Даниел. Годината е 1958 г. Наум Шопов остава във Военния повече от три десетилетия, преди през 1989 г. да премине в трупата на Народния театър.
В киното дебютира като агента Жорж в "Бедната улица" на Христо Писков. Под режисурата на Въло Радев се снима в шедьоврите "Крадецът на праскови" и "Цар и генерал". Незабравими са превъплъщенията му във филмите "Случаят Пенлеве", в комедии като "Вилна зона" и "Топло", в криминалета като "Инспекторът и нощта", саги като "По дирята на безследно изчезналите" и най-вече като Борис ІІІ в "Цар и генерал". Участва във филма "Иконостасът" по романа на Димитър Талев "Железният светилник", режисиран от Тодор Динов и Христо Христов.
В театъра Наум Шопов е работил с най-изтъкнатите ни режисьори - Крикор Азарян, Леон Даниел, Иван Добчев. Играл е Хамлет, Робеспиер, дон Базилио, Сократ, крал Лир, Крап. Силна е ролята му в пиесата на Стефан Цанев "Тайната вечеря на дякона Левски", режисирана от Асен Шопов. Телевизинониет зрители го познават от превъплъщенията му в поредиците "Денят не си личи по заранта", "Капитан Петко войвода", "Демонът на империята" и др.
Наум Шопов има зад гърба си над 50 филмови роли, пълна филмография вижте на http://movie.pop.bg.
Големият актьор ни напусна на 18 април 2012-а.

Интервю с актьора помества сп. "Тема"

 

Забравена от небето

Актрисата Златина Тодева е родена на 27 февруари 1926 г. в Стара Загора.
Учи в школата на Мара Шопова - майката на Наум Шопов, завършва и класическа гимназия. Първата роля, дадена на Златина от художествен съвет, е Клара в пиесата на Бърнард Шоу "Пигмалион".
Има изиграни над 200 роли в театъра и киното. Играла е в театрите в родния си град, в Пазарджик, Димитровград, Хасково, Пловдив и Смолян.
Златина Тодева се превъплъщава в над двеста образа на сцената и пред камерата.
В киното незабравими остават ролите й в "Последната дума" (1973), "Синята лампа" (1974), "Чуй петела" (1978), "Грехът на Малтица" (1985), "Място под слънцето" (1986), "Ешелоните на смъртта" (1986), "Съседката" (1988), "Гори, гори огънче" (1994), "Закъсняло пълнолуние" (1996), "Разговор с птици" (1997), "Опашката на дявола" (2001), "Рапсодия в бяло" (2002), "Хълмът на боровинките" (2002), "Тайната вечеря на Дякона Левски" (2003), "Мила от Марс" (2004), "Биволът" (2004).
За моноспектакъла си "Забравени от небето" Съюзът на артистите в България присъжда на Златина Тодева награда за най-добра женска роля.
През 1986-а получава годишната награда на Съюза на артистите за най-добра женска роля за образа на майката в "Животът това са две жени" от Стефан Цанев, носителка е на "Аскеер" за ролята си в "Забравени от небето".
Два пъти е удостоявана с ордена "Кирил и Методий".
Златина Тодева почина на 13 април 2007 година.

Интервю с актрисата прочетете на liternet.bg

Етикети:
 

Универсалната актриса

Виолета Бахчеванова е родена на 22 март 1935 г.
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1959 г. в класа на професор Филип Филипов. Играе в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас, а по-късно - в Народния театър "Иван Вазов".
Тук Бахчеванова изиграва ролята на Мария Десислава от "Иван Шишман" 390 пъти, което е рекордно за българския театър постижение. Спектакълът е игран седем сезона.
Актрисата с универсален талант пресъздава както драматични роли, като Нила от "Барабанчица", Лора Каравелова от "Между два изстрела", Мария Стюарт и др., така и комедийни персонажи, като Терзийска от "Службогонци", Илиева от "Големанов", Аврамовица от "Опит за летене".
Виолета Бахчеванова и съпругът й Васил Стойчев ще празнуват златна сватба през 2010-а. Двамата заедно с двете си дъщери дълги години играят в "Нерви за любов".
Бахчеванова се е снимала във филмите "Под игото" (1990), "Вик за помощ" (1986), "Ако те има" (1983), "Войници на свободата" (1977), "Два диоптъра далекогледство" (1976) , "Ребро адамово" (1958) и др.
Автор е на книгата "А театърът може без всеки от нас".

Още за артистичното семейство прочетете във вестник"Сега"

Етикети:
 

Искра през всички сезони

Искра Радева e родена на 21 март 1951 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. А. Карамитев във ВИТИЗ през 1973-та. Дебютира в ролята на Мария ("Хубавата Мария" на Д. Цончев) в Народния театър за младежта.
Остава на неговата сцена до 1997-а. Гастролира в Театър 199, продуцент е на "Кафе с автограф" (НДК, 1994-2001).
В театъра Искра Радева пресъздава образите на Жената, Мария ("Любов необяснима", "Мотопедът" на Н. Йорданов), Славка, Ласка Деспотова ("Завръщане към бъдещето", "Избор по вариантната система" на К. Георгиев), Приятелката ("Когато розите танцуват" на В. Петров), Вайда ("Интимна терапия" на Д. Цончев), Лора ("Любовни булеварди" на Ст. Цанев), Неда ("Черни очи за случайни срещи" на Л. Пеевски), Калироя ("Ангелогласният" на Р. Радков), Кралицата ("Снежната кралица" на Е. Шварц), Ирина ("Вероника" на В. Розов), Поли, Джени ("Джин и медени питки", "Глава втора" на Н. Саймън), Джулия ("Двамата веронци" на У. Шекспир), Ифигения ("Ифигения в Таврида" на Й. В. Гьоте), Лора ("Стъклената менажерия" на Т. Уилямс), Нанси ("Оливър" на Л. Барт), Констанс ("Крал Джон" на Фр. Дюренмат), Беатрис ("Поглед от моста" на А. Милър) и др.
В киното Искра Радева дебютира още 19-годишна в мегапродукцията "Оцеола". Там тя попада сред едни от най-известните актьори от Германия, Унгария, Румъния.  Нейни партньори са още Гойко Митич и Пепа Николова, с която нямат общи снимки.
Играе и в лентите "Хирурзи" (1977), "Маневри на петия етаж" (1985), "Тони" (1991). Участва в спектакли на телевизионния театър и в радиопостановки.
През 1997-а Искра Радева създава един от най-успешните частни театри в България - "Искри и сезони".

От www.cinefish.bg

Интервю с актрисата прочетете във вестник "Монитор"

 

Основоположникът на българския театър

Николай Осипович Масалитинов се ражда на 28 август 1880 година в руския град Харков. Гимназиалното си образование завършва в Томск и се записва да учи медицина в Томския университет през 1900 г., но го изключват заради участие в студентска демонстрация. Следва в Технологичния институт, но поради обществената си активност е изключен и оттам.
По настояване на сестра си Варвара Масалитинова се премества в Москва и през 1904 г. започва да учи в Московското императорско театрално училище в класа на Александър Федотов. През 1907 г. на абсолвентската премиера присъстват Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко. Те харесват Масалитинов и го канят да играе в Московския художествен академичен театър (МХАТ).
От 1907 г. до 1919 г. Масалитинов е артист в МХАТ, където става един от любимите актьори на публиката.
През 1913 г. заедно с Николай Александров и Николай Подгорни създават театралната школа, известна като "Школа на тримата Николаевци", випускниците от която формират Втората студия на МХАТ.
През юни 1919 г. група от театъра е на турне и бива откъсната от Москва от Гражданската война. Масалитинов поема ръководството на трупата, заедно с Литовцева възстановяват няколко спектакъла на МХАТ и тръгват из страната на продължително турне. На 20 октомври 1920 г. трупата започва гастрол в София, а от 18 януари 1921 г. гастролите продължават в Белград, Загреб, Любляна, Прага. След завръщането си в Москва Масалитинов играе в Пражката трупа на Градския театър.
През 1924 г. Масалитинов създава частна театрална школа в Берлин. В края на годината той посещава България и приема поканата да работи в Народния театър в София.
Тук през 1925-а става главен режисьор, какъвто е до 1944 г., а след това е режисьор до смъртта си през 1961 г. Поставя близо 140 пиеси, сред които "Тартюф", "От ума си тегли", "Ревизор", "Без зестра", "Живият труп", "Врагове", "На дъното", "Майстори", "Албена", "Боряна", "Милионерът", "Вражалец", "Златната мина", "Подвигът", "Царска милост", "Калин Орела" и др. Играе в "Тартюф", "От ума си тегли", "Пред залез-слънце", а през 1955 г. играе ролята на княз Горчаков във филма "Героите на Шипка".
Николай Масалитинов открива драматична школа към Народния театър още през 1925-а, по-късно тази школа се преобразува във Висш институт по театрално изкуство. От 1949 г. Николай Масалитинов е избран за професор по актьорско майсторство.
Николай Масалитинов умира на 22 март 1961 г. в София.

От http://bg.wikipedia.org

Интервю на актьора он далечната 1929-а помества http://glasove.com

Етикети:
 
Страница 10 от 14

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google