Изкуство Театър

balgari.bg

Магнетичната актриса с нелека съдба

Адриана Будевска - една от личностите, положили основите на професионалния театър у нас, е родена 13 декември 1878 г. в Добрич.
Едва седемнайсетгодишна, след като завършва с отличие Девическата гимназия във Варна, тя има шанса да получи стипендия за Москва - да учи за актриса.
За четири години в школата на прочутия Малий театър при прочутия педагог Александър Ленски интелигентната и упорита млада жена усвоява тайните на актьорския занаят.
Получава няколко покани да остане в Русия, но се връща в родината.
Дебютира през 1889 г. на сцената на театър "Сълза и смях" в ролята на Василиса във "Василиса Мелентиева" на Александър Островски. Тук играе и като Доня Долорес в мелодрамата "Отечество" на Викториен Сарду. След няколко години постъпва в трупата на Народния театър. За по-малко от четвърт век Будевска се превъплъщава в над 100 героини.
Актьорският й диапазон е впечатляващ - Рада ("Под игото") и Костанда ("Свекърва") до лейди Макбет и Далила. Играе в пиеси на Островски, Гогол, Чехов, Молиер, Расин, Корней, Ибсен, Шоу, Кнут Хамсун, Иван Вазов, Васил Друмев, Антон Страшимиров, Пейо Яворов, Кирил Христов.
Театралните критици - нейни съвременници, признават, че Адриана Будевска е "най-забележителната българска трагическа актриса, равна по талант на най-големите европейски актриси днес". Сравняват я с французойката Сара Бернар, с италианката Елеонора Дузе.
Сред големите й постижения са Офелия от "Хамлет", Луиза от "Коварство и любов", Амалия от "Разбойници", Мила от "В полите на Витоша", Нора от "Куклен дом". Будевска е първата наша изпълнителка на тази сложна роля. Интерпретацията й е определена като връх в блестящата й кариера.
"Личното страдание в моя живот ми помагаше да разбера своите героини и да ги пресътворя на сцената", споделя голямата актриса.
През 1901 г. Адриана Будевска се омъжва за Христо Ганчев, талантлив артист и човек със силен дух. Едва 34-годишна е, когато го изгубва - той умира от тиф като участник в Балканската война.
Малко по-късно Адриана ражда единственото си момиченце, което скоро също умира.
В Торино загива големият й син Гани, студент по химия последна година, който участва в социалистическото движение за сваляне на правителството. Съдят по-малкия й - Вили, също социалист и бунтар, но той успява да избяга в Аржентина.
В Южна Америка Вили Ганчев става един от най-добрите пилоти.
При него по-късно Будевска се приютява за цели 11 години, след като през 1926 година, в творческия си апогей, е уволнена от Народния театър, макар че само година по-рано й е устроен национален юбилей и получава орден от Борис Трети.
На 20 август 1937 г., когато заминава с кораб от Хамбург за Южна Америка, Будевска взема с малкото дрехи и лични вещи и пликче със семена на латинка от бащиния си двор в Добрич.
Засява ги в дома си в Буенос Айрес. Всяка година на 1 март се закичва с мартеничка - толкова е силна носталгията на легендарната актриса.
За щастие Георги Димитров е  наин почитател и я кани да се върне в родината.
През 1948 г. Адриана Будевска е отново у дома - в Народния театър, където честват заслугите й към сценичната магия и й връчват златен орден за наука и изкуство и златен пръстен на изкуството.
Умира на 9 декември 1955 г.

Етикети:
 

Шест десетилетия, отдадени на сцената

Актрисата Славка Славова се ражда на 23 март 1924 г. в Берлин.
Още докато уч пиано при проф. П. Владигеров и пеене при Л. Прокопова в Българската държавна консерватория, се явява и на изпитите в Държавната театрална школа.
Импулсивното кандидатстване в актьорската академия я отвежда при проф. Кръстьо Мирски.
Дипломира се и в Консерваторията, и в Театралната школа през 1947-а.
Дебютира на сцена в ролята на Агнес в "Училище за жени" на Молиер в Народния театър година след това. Освен в Народния, където остава до 1950-а, Славка Славова играе и в Народен театър за младежта, Театър 199, "Сълза и смях", "Българска армия" и др.
В театъра запомнящите се роли на Славова са Мила ("В полите на Витоша" на Яворов) в партньорство с Любомир Кабакчиев, Баба Гицка ("Големанов" на Ст. Л. Костов), Костанда ("Свекърва" на Страшимиров), Ангелина ("Нощем с белите коне" на Павел Вежинов). Играе в "Театър, любов моя" на Валери Петров, във "Вуйчо Ваньо", "Чайка" и "Вишнева градина" на Чехов, в "Идеалният мъж" на Оскар Уайлд, в "Майка Кураж" на Брехт.
В "Двама на люлката" Славка Славова си партнира с Апостол Карамитев, пресъздава незабравими роли в класически творби на Софокъл, Шилер, Ибсен и др.
В киното Славова няма много роли - снима се в "Земя" на Захари Жандов, "Призованият не се яви" на Владислав Икономов и няколко други.
Изнася рецитали по произведения на Горки, Достоевски, Ги дьо Мопасан, Хайтов и др., има участия в радиотеатъра, в детските рубрики на Българското радио.
Славка Славова играе до последния си дъх. Умира на 6 април 2002-ра.


Още за актрисата - на www.24chasa.bg
Етикети:
 

Германският български режисьор

Режисьорът Димитър Гочев се ражда на 26 април 1943 г. в Първомай. Завършва театрознание в университета "Хумболт" в Берлин, а след това в продължение на няколко години работи като асистент в берлински театри.
Режисьорският му дебют у нас е с постановката на "Когато гръм удари" на Пейо Яворов през 1972 г. Работи в театрите в Плевен, Монтана, Русе, Враца, Бургас и в театър "София".
През 1985 г. е поканен в Кьолн, за да постави "Квартет" на Мюлер, и повече не се връща в България. Работи в Базел, Хановер, Дюселдорф, Бохум, Хамбург с текстове на Лесинг, Бернар Мари-Колтес, Софокъл, Шекспир, Стриндберг, Чехов, Бюхнер.
Критиката в Германия, Австрия и Швейцария не пропуска постановките му, а през последните години следи особено внимателно работата му във "Фолксбюне" и "Дойчес Театер" в Берлин.
Гочев многократно е сред победителите в майските "Берлински театрални срещи" - през 1992-ра с "Госпожица Юлия" от Аугуст Стриндберг, през 2004-та - с "Битката за негрите и кучетата", а през 2007-а - с "Иванов" по Чехов. Заедно с актьора Самуел Финци през 2011 г. получават престижната театрална награда на Берлин заради епохалните според журито спектакли "Битката за негрите и кучетата", "Иванов", "Перси" и "Палата номер 6" на сцените на "Фолксбюне" и "Дойчес Театер".
Два спектакъла на Димитър Гочев са играни на сцената на Народния театър - "Битката за негрите и кучетата" от Бернар Мари-Колтес на Театър "Шаушпил" - Франкфурт, и "Персите" от Есхил на "Дойчес Театер".
Два пъти - през 1991-ва и 2005-а, Димитър Гочев е избиран за режисьор на годината в Германия.
През 2007 г. творецът бе удостоен със Специалната награда за творческа чест и принос към българското и европейско театрално изкуство "Аскеер".
Почина на 70-годишна възраст на 20 октомври 2013-а.

Етикети:
 

Режисьор и преводач

Здравко Митков е роден на 11 март 1952 г.
През 1978 година завършва режисура във ВИТИЗ при проф. Николай Люцканов. У нас проф. Митков е поставял в Театър "София", в Сатиричен театър, в Младежкия театър, в Театър "Боян Дановски" в Перник, в Театър "Константин Величков" в Пазарджик, в Народния театър и др.
В чужбина е реализирал представления в "Армстронг тиътър", Колорадо Спрингс, в Народния театър на Щип, в Нов американски театър, Рокфорд, Илиной.
Митков е поставил близо 90 пиеси, сред които "Жените в парламента" на Аристофан, "Ромео и Жулиета", "Венецианският търговец" и "Напразни усилия на любовта" на Шекспир, "Двуглавият орел" и "Адската машина" на Жан Кокто, "Алис в Огледалния свят" по Луис Карол, "Нашият град" на Торнтън Уайлдър, "Рейс" на Станислав Стратиев, "В самотата на памуковите полета" на Б. М. Колтес, "Нощта на игуаната", "Чудесна неделя за "Крев Кьор" и "Лято и дим" на Тенеси Уилямс, "Еквус" на Питър Шафър, "Италианката" на Айрис Мърдок, "Мъртви души" по Гогол, "Просяшка опера" на Джон Гей, "Арсеник и стари дантели" на Кесълринг, "Хотел между тоя и оня свят" и "Процесът срещу Дон Жуан" на Ерик-Еманюел Шмит, "Последната нощ на Сократ" на Стефан Цанев и др.
От 1985 г. е преподавател в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", от 1999 г. е професор, зам.-ректор става през 1999-а, ректор е през периода 2000-2003 г.
Чел е лекции по режисура в Колорадо Колидж, превежда от английски и руски пиеси на Тенеси Уилямс, Артър Копит, Питър Шафър, Джоузеф Кесълринг, Сергей Коковкин и др.
Автор е на десетки публикации в специализирани издания, носител е на Наградата на София (2002) за постановката на операта "Фауст", "Аскеер" за режисура за спектакъла "Развратникът" (2000), Награда "Най-добър млад режисьор" на Съюза на артистите през 1982-ра и др.
Проф. Здравко Митков зае поста директор на Сатиричния театър през 2013-а.

Още - на http://natfiz.bg
Етикети:
 

Вглъбеният експериментатор

Режисьорът Вили (Венелин) Цанков е роден на 7 юни 1924 г. в София. Завършва военно училище, а след това следва в Икономическия институт.
Дипломира се в като театрален режисьор в Държавното висше театрално училище "Кръстьо Сарафов" пред 1952 г. Специализира в МХАТ.
Вили Цанков поставя над 130 спектакъла и 15 филма в България и чужбина. Работи като режисьор и сценарист в Младежкия театър, Театър "София", в театрите в Габрово, Ямбол, Бургас, Шумен.
Сред творбите му се открояват лентите "Вкус на бисер", "Рали", "Буна", "Сватбите на Иван Асен", "Игрек 17", "Демонът на империята", "Между релсите".
Носител е на много наши и международни награди, сред които "Лъвът на Сан Марко" - Венеция, "Телевизионната ракла", "Аскеер", "Икар".
Автор е на романите "Вавилонски кули", "Еднооките", "Сбърканият", "Горящият ангел", "Седемте небеса". Негови са пиесите "Одисеи", "Плач Еремиев", филмовият сценарий "Буна", телевизионният "Кучешка огърлица".
Режисьорската работа на Цанков издава неговия афинитет към класическите български и чужди текстове. Известен е в театралната гилдия с уважението и верността си към авторовите слова. Не му липсва смелост да експериментира.
Творческият му път е белязан от непрестанни конфликти с властта.
Свободолюбивият творец е депутат от Великото народно събрание. Уволняван е от работа шест пъти при тоталитаризма и веднъж при демокрацията.
Вили Цанков почина на 21 октомври 2007 г.

Етикети:
 
Страница 2 от 14

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google