Изкуство Архитектура Строи шедьоври, прави първото парно

balgari.bg

Строи шедьоври, прави първото парно

Йордан Миланов Попстойков, уникална личност - архитект, строителен, електро- и машинен инженер, химик, финансист и юрист, се ражда в Елена на 26 декември 1867 г. в семейство на учител.
Възпитаник е на Даскалоливницата в родния си град и на Априловската гимназия.
Юношата прави силно впечатление на министерския пратеник на изпита в Габрово и в рапорта си до Министерството на народното просвещение той настоява да бъде отпусната на абитуриента Миланов стипендия за следване във Виенската политехника. Сръбско-българската война от 1885 г. забавя с една година следването на бъдещия архитект, той работи като секретар на Еленската община и учител в трикласното училище тук.
След като завършва във Виена, Йордан Миланов започва работа в частното бюро на проф. Карл Кьонинг. Завръща се в родината през пролетта на 1893 г. Става помощник на главния архитект още на осмия месец от постъпването си, началник е на архитектурното отделение, главен инспектор при Министерството на благоустройството.
Едва ли има по-значима сграда в България, където да не е вложен неговият труд и да не е чуто неговото мнение.
Сред произведенията на арх. Миланов специалистите отреждат най-висока оценка на сградите на Централната поща в София и Синодалната палата. Негово дело е сградата на българската болница в Цариград, главните сгради на Александровската болница и на Червения кръст, малката сграда на Дома на журналиста, сградите на Богословския факултет, на Търговската гимназия в София, на Българската търговска банка и на Земеделската банка, на Чиновническото застрахователно дружество, домовете на Юрдан П. Тодоров, Михаил Маджаров в София и др. Сградата на Художественото училище (днес Художествената академия) е започната също от арх. Миланов по времето, когато е лектор в училището.
Двамата с арх. Петко Момчилов преустройват Черната джамия в църква "Св. Седмочисленици", строят Синодалната палата. Заедно с арх. Пенчо Койчев разработва проект за Съдебната палата. Тримата с П. Момчилов и Г. Ненов участват в създаването на Закона за благоустройството на населените места у нас (1897), който е в сила до 1948 г.
Арх. Миланов пръв в България се замисля за електрическо осветление и строи първата електрическа централа. Именно той въвежда в София "новото централно отопление" - първата далекопроводна отоплителна инсталация в Александровската болница, строи първите рингови пещи, поставя в Дирекцията на статистиката машини за преброяване. По негова инициатива се построява първата брикетна фабрика за използване на въглищните останки.
Голямото дело на арх. Миланов е 14-годишното му участие като член и после председател на комисията по строителство на храм-паметника "Свети Александър Невски". Поема и високоотговорната задача да преработи плановете на Ректората, съставени от френския архитект Бриансон.
През целия си живот арх. Миланов не спира да се усъвършенства. Владее френски, немски, чешки, английски, италиански и руски, 60-годишен, изучава латински.
Завещава всички свои спестявания и спестяванията на брат си Стойко Миланов, лекар във Франция, и на сестра си, за общополезни цели. С тези средства са построени болницата в Елена и прогимназията в с. Боринци, Сливенско. Друга част отиват в Инженерно-строителния институт за издръжката на студенти по архитектура.
Арх. Йордан Миланов умира на 8 февруари 1932 г.

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google