Изкуство Архитектура Мост между старо и ново гради възрожденски строител

balgari.bg

Мост между старо и ново гради възрожденски строител

Уста Генчо Кънев се ражда в тревненските колиби Генчевци през 1829 г. - годината, в която Високата порта разрешава на християнското население да възстановява разрушените си и опожарени църкви и да строи нови.
По времето, когато малкият Генчо поема по пътеките от родното си силце към килийното училище в църквата "Архангел Михаил" в Трявна с "една цепеничка под мишница", уста Димитър Сергюв вече е построил в града Калинчевата къща, Дядо Добревата къща, котелската църква "Св. св. Петър и Павел".
Именно Димитър Сергюв е майсторът, от когото се учи Генчо Кънев, Сергюв е втората голяма школа за него след школата на баща му, при когото чиракува цели десет години. Докато при баща си обаче изучава масивните конструкции (уста Къню Тревнали е градил фарове и военни укрепления в Цариград), при Димитър Сергюв младият строител овладява "принципите, по които се формира художественият образ в архитектурата".
Получава майсторско право преди трийсетата си година като калфа при уста Димитър Сергюв, най-вероятно - при строежа на храма "Свети Георги" в Трявна. Може би амвонът в тази църква, изработен и подарен от Генчо Кънев, ознаменува именно това събитие.
Подобно на своя голям приятел Петко Славейков, и уста Генчо цял живот страда от "недостатките" на своето образование. Често контрактите, които перфектно съставя, биват написвани от другиго, но проектите си ги прави сам. Ако трябва да начертае "кръжилата" на прозорците, толкова обикнати и характерни за него архитектурни елементи, засводяванията и куполите, той туря на хартията паричка или захлупва чаша.
Осъзнал, че строителството по нашите земи трябва да поеме по нов път, в Румъния той се свързва с "архитектон" и от него се научава сам да чертае планове и фасади. За тая цел си устройва вкъщи проектантски кабинет. Върху изработено от самия него столче, покрито със стъкло, нарежда своите чертожни принадлежности. Една цяла зима не се занимава с нищо друго, освен да се учи да чертае.
Едва 35-годишен, вече строи по няколко сгради едновременно. Непрекъснато образоващ се, владеещ няколко езика, уста Генчо смело използва композиционни и стилови елементи от различни епохи.
Наричат го Големия не само защото има и уста Генчо Новаков Малкия, а и защото наистина е голям майстор, посветил се на строителството с чувство за мисия. Построеното преди него "чете" като жив учебник по архитектура, с отвес и аршин в ръка обикаля Ришельовския лицей в Одеса и вземал мерки, за да изгради после Априловската гимназия в Габрово. Свободолюбив дух, уста Генчо Кънев подпомага финансово делото на Апостола. Отглежда и възпитава три деца.
Няма списък на наследството на Уста Генчо, който да претендира за изчерпателност и точност.
Знае се със сигурност, че е съградил десетки църкви, мостове, къщи и училища. Сред тях - катедралата във Видин, храм "Свети Димитър" в плевенското село Горна Студена, църквите в Лозарево, Иречеково - Ямболско, в Омуртаг и Айтос.
На Божията майка са посветени други негови градежи - варненската катедрала, църквите в Калофер, Поморие, Карнобат, Мирпан, Старо Стефаново.
Църкви "Св. Св. Кирил и Методий" уста Генчо вдига в Свищов, Созопол, в еленското село Константин, в Севлиево строи "Св. Троица", гради църкви в Ямбол, Враца, Елхово, Здравец - Разградско, Комарево, Трънчовица - Плевенско, Тутракан, Червена вода - Русенско, и др. В Русе майсторът е издигнал и джамия, и синагога. Строи и мостове по Дряновската река - негово дело е първият български мост с хоризонтално платно.
Освен прочутата Априловската гимназия, уста Генчо Кънев строи Мъжката гимназия във Варна, училищата в Бургас, Стара Загора, Карлово, Свищов, Калофер, Троян, Елена, Айтос, Разград, Търговище, Боженци, Благоево и др.
Дълги години работи с учителя си Димитър Сергюв. С Колю Фичето се познават, но не са работили заедно.
Единственият голям научен труд, посветен на уста Генчо, е монографично изследване на арх. Маргарита Коева и арх. Николай Тулешков "Първомайстор Генчо Кънев" (1987).
Възрожденският строител умира през 1890 г. в Сарафово.

По статията на Вера Христова, публикувана в www.tryavna.bg
 
На снимката: "Успение Богородично", Варна
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google