Изкуство Изобразително изкуство

balgari.bg

Художник и учител

Художникът Наум Хаджимладенов е роден на 15 юли 1894 г. в Самоков.
Още като дете рисува с въглен от огнището, а после с тебешир по стените.
Върху плочата, на която в училище пише, той пресъздава гледки, видени из шарената Самоковска чаршия. С първите акварелни бои, които си купува, рисува българските войници край Одрин, а по-късно - и бежанците от Кукуш.
Пръв вдъхновител и ценител на рисунките му става неговият братовчед - талантливият художник Павел Кръстев, загинал твърде млад в Първата световна война. Именно той убеждава бащата на Наум Хаджимладенов да го прати в Рисувалното училище.
По време на Първата световна война е в окопите, където губи живота си и приятелят му Димчо Дебелянов.
След войната Хаджимладенов учи при П. Клисуров, Ц. Тодоров и завършва живопис при проф. Иван Мърквичка през 1921 г. Става учител в родния си град. Големият наш скулптор Андрей Николов съветва младия художник да замине за Италия, но синовната привързаност го връща у дома. Учителства дванайсет години.
През 1934 г. са уволнени - съпругата му заради левите си убеждения, той - заради голямата си неприязън към неправдите в живота и заради бунтарските си изказвания.
Местят се в столицата. Тук той е илюстратор на десетки книги, свързва го дружба с Боян Пенев, Владимир Димитров - Майстора, Павел Францалийски и други творци.
Софийският творчески период е най-силният период на Хаджимладенов. Повечето му картини черпят вдъхновение от историческото минало на българския народ.
Работи на Наум Хаджимладенов се включвани в много общи художествени изложби в София и други градове, както и в представяния на българското изкуство в чужбина - в Рьорих Мюзиъм (Ню Йорк, 1935), в Прага, в Атина (1938). Участва в Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово. През 1937 г. е награден със златен медал на Парижкото изложение за творбата си "Пазар в Самоков". През 1938 г. на изложба на българска живопис в Атина е награден с орден "Св. Александър", а през 1954 и 1964 г. получава и орден "Кирил и Методий" І степен.
Художникът умира на 20 август 1985 г. в Самоков.
Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, Художествената галерия в Самоков, Дом на хумора и сатирата в Габрово, Художествената галерия в Сливен и други окръжни галерии, както и на частни колекции в България, САЩ, Германия, Австрия, Франция, Белгия, Великобритания, Италия, Испания.

Още за самобитния творец разказва http://desant.net
Етикети:
 

Художник маринист обикаля света

Георги Велчев, един от новаторите в българското изкуство от 20-те години на XX век и един от най-големите майстори на морския пейзаж, е роден на 18 ноември 1891 г. във Варна. От 1910 г. до 1920 г. (с две прекъсвания заради Първата световна война) следва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при Иван Мърквичка и Стефан Иванов.
Още в най-ранните си творби, рисувани от 1917 до 1920 г., Велчев гравитира към импресионистични и символистични интонации.
От 1920 до 1922 г. живописецът живее в Париж. Великолепните маслени и гвашови творби, създадени тогава, показват привързаността му към стилистиката на Пиер Бонар и към естетическите принципи на набистите (пророци - от еврейски), който създават символистично изкуство, фаворизиращо ценността на поетичното съзерцание, на романтичния и мистичен поглед към природата и човека, на духовното вглъбение.
Творбите на Георги Велчев от парижкия му период са чудесно превъплъщение на тази естетика, изпълнени са в изящен поантилистичен стил, носят лирични настроения и едно особено, самотно тайнство.
През 1923 г. той пребивава в Германия - в Мюнхен, Берлин, Бремен.
Пордежда изложби в Карлсруе и Висбаден, рисува в Тирол, посещава и Италия. Поканен е от известния символист и експресионист Хайнрих Фогелер в знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен.
През 1924 г. Велчев е в Ню Йорк, където остава до 1931 г. Тук художникът прави осем изложби. Пътува до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, посещава Канада и Хавайските острови. Икономическата криза в САЩ го принуждава да се върне в родината, където остава до края на живота си. По пътя обрътно посещава Австралия и Китай.
В България художникът живее и работи в родната си къща във Варна. И тук пътешественикът продължава неуморното си пътуване - в села и градчета, в планински и крайморски места. В картините му се появяват слънчевите дворове, открехнатите стари вратници, мостовете и чешмите, къщите и улиците.
Но най-силно Велчев е привлечен от морето като изобразителен мотив. В пейзажите му витае особено напрежение, някакво драматично предчувствие, а понякога и символистичен дух. Маринистичните творби на Георги Велчев са ненадминати в българската класическа живопис.
Свободолюбив и интелигентен, творецът предизвиква най-тежките обвинения от страна на властите след 1944 г. Оказва се неразбран и отхвърлен, умира беден и изоставен на 16 април 1955 г. на 64-годишна възраст.
Музеят "Георги Велчев", където се съхраняват и излагат работите на живописеца, съществува от 1961 г., когато родната му къща е дарена на града от брат му и сестра му.

Етикети:
 

Четка за сътворения и апокалипсиси

Живописецът Николай Майсторов е роден на 7 август 1943-та в столицата.
През 1969 г. завършва художественото си образование във ВИИИ "Николай Павлович" - София, при проф. Ненко Балкански, а от 1972 г. и преподава.
През 1997 г. Майсторов основава и ръководи "Ателие 19" в София.
Изкуствоведите го определят като "феномен в българското съвременно изкуство - изключителен художник, за когото творческият акт е винаги дълбоко философски осмислен. Артист, който създава своите произведения, без да се интересува от комерсиалните измерения на изкуството, а единствено за да изрази неспокойния си дух, отдавна надхвърлил границите на прозаичното и търсещ отговори на екзистенциалните въпроси на човешкото битие във Вселената."
Майсторов твори в жанровете фигурална композиция и портрет. Като график създава литографии и офорти.
Подредил е над 30 самостоятелни изложби в България, представял е свои творби в престижни галерии в Германия, Франция, Холандия. Някои от самостоятелните му изложби са онасловени "Картини от чекмедже", галерия "Лоран" (2013), "Графичен цикъл литография "Дон Кихот" Сервантес/Унамуно", галерия "Лоран" (2012), "Графичен цикъл литография "Песен на песните", галерия "Пролет" - Бургас (2012), "Рисунки по 100-те любовни сонета на Пабло Неруда", галерия "Възраждане" - Пловдив (2012), "Сътворение по І книга Битие - Библия, Стария завет", галерия "Шипка" (2009); Живопис, НХГ (2003), Живопис, Софийска градска художествена галерия (1998), живопис, CBK GSA galerie Hilversum, Холандия (2011), графики, Cité des Arts, Париж, (1998), графики, Градският театър в Дюселдорф (1992) и други.
Сред многобройните отличия, завоювани от художника, са Националната награда за живопис "Захари Зограф" (2005), Награда на фондация "Св. св. Кирил и Методий" от Единайсето международно биенале на графиката "Варна 2001", Награда от Международно триенале на живописта "София 96", Голямата награда за годишна изложба на СБХ (1996), Награда за графика от Международно  биенале на хумора и сатирата, Габрово (1987), Голямата награда за живопис "Владимир Димитров - Майстора" (1986).
През 1995 г. Майсторов е представен със самостоятелна статия в 34-тия том на световната енциклопедия на изкуствата "Макмилън".

Още - на www.monitor.bg
Етикети:
 

Живописен авангард

Живописецът Греди Хаим Асса е роден на 29 януари 1954 г. в Плевен.  През 1981 г. завършва стенопис във Великотърновския университет в класа на проф. Никола Гелов.
Специализирал е в Сите дез Ар, Париж - 1996 г., Фондация "Лалан", Ню Йорк - 1998 г., и Интернешънъл студио програм, Ню Йорк - 1999 г.
През 1986-1987 г. Греди Асса, Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и изкуствоведът Филип Зидаров основават групата за авангардно изкуство "Градът". Заедно правят редица изложби, а през 1989 г.  основават своя едноименна галерия, която е и първата българска частна галерия, управлявана от художници. Галерията организира първата изложба в София на плакати на Христо Явашев - Кристо, и на Харалампи Орошаков. След разпадането на група "Градът" Греди Асса се съсредоточава основно върху  живописта.
Твори в областта на пейзажа, голото тяло, абстрактната живопис. Предпочитаните от твореца техники са акварел, туш и маслени бои. Характерни за стила му са интензивността на цвета и енергията на контраста.
Греди Асса има над 80 самостоятелни изложби у нас и в чужбина, сред които "Срещи с Новия свят" - Американски културен център в София, Галерия "Студио 9" - Лондон, "Поетичният експресионизъм" в галерия "Бруум стрийт" в Ню Йорк, "Отвъд интериора" в галерия "Ирида" - София, "Кюнци", галерия "Циклоп" - София, "Вътрешни пространства" - в галерия "Райко Алексиев", София, "Приключения на живописта" - галерия "Корея" в Сеул, и др.
Творби на Греди Асса са притежание на музей "Петер Лудвиг" - Кьолн, Музей за европейско изкуство - Кларенс, Ню Йорк, Корпоративна колекция "Студио 9" - Лондон, Корпоративна колекция "Франк Пажес" - Баден-Баден, Национална художествена галерия - София, Софийска градска галерия, Музей на паметта за холокоста - Вашингтон, Музей за еврейско изкуство - Виена, Фондация "Фридрих Науман" - Бон, Колекция "Джон Бърнс" при Бостън колидж.
Преподавател е и ръководител на катедра "Мода" в НХА, а в периода 2000-2004 г. е заместник-ректор.

Етикети:
 

Той рисува портрети на... къщи

Художникът Атанас Маринчешки е роден на 3 април 1965 г. в село Костиево, Пловдивско.
Завършва полицейското училище в Пазарджик, помощник оперативен работник е в отдел "Тежки престъпления" на Областната дирекция на МВР в Пловдив.
Рисува портрети на издирвани от органите на реда лица по описания на очевидци и жертви. Напуска през 1992-ра и още първата му изложба живопис се радва на голям успех.
Днес картини на самоукия художник са притежания на колекционери в над десет държави, подредил е близо 50 изложби.
В изкуството изминава пътя от сюрреализма до романтизма.
Двете основни творчески предизвикателства пред Маринчешки са омагьосващият с колорита си български пейзаж и женската красота.
Рисува поредица картини, които запечатват отминаващата хубост на старите селски къщи. За целта пътува из България и наблюдава обезлюдените села.
Ексцентричният живописец назовава и експозициите си с провокативни имена, например "Нежна е нощта" или дори "Без заглавие".
Живее и работи в родното си село.

Вижте старите къщи на Маринчешки тук
Етикети:
 
Страница 1 от 20

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google