Изкуство Изобразително изкуство Чех пръв рисува новоосвободена България

balgari.bg

Чех пръв рисува новоосвободена България

Сред пионерите на изобразителното ни изкуство в годините след Освобождението е и един чех, приел съдбата на млада България като своя.
Ян Вацлав Мърквичка e роден в село Видим при Дуба на 23 април 1856 година. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия. По покана на правителството на Източна Румелия идва тук през 1881 година. Назначен е за учител в Пловдив, преподава в гимназията "Св. св. Кирил и Методий" (Геровото училище), а по-късно в гимназия "Александър I".
В южната столица Мърквичка общува с най-крупните фигури на културния живот - Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Константин Величков дори взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на Рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението през 1885 г. осуетява идеята. 
През 1886 година Ян Мърквичка подрежда първата си самостоятелна изложба. Участва и в две съвместни изложби с Антон Митов, също учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: "Пловдивски пазар" (1883, НХГ), "Сакаджии" (1887, НХГ), "Циганска веселба" (1887, НХГ), "Птицепродавец" (1887, НХГ), "Пазар в Пловдив" (1888) и др.
През 1889 година Мърквичка се мести в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след три години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); тук той се представя с макет на скулптурата "България - покровителка на земеделието и занаятите", и с 15 картини, сред които и "Улица в Пловдив". Негов е и официалният плакат на изложението.
През 1896 г. с дейното участие на чешкия живописец е основано Държавното рисувално училище, бъдещата Художествена академия, чийто пръв директор е самият Мърквичка - до 1921 г. Като директор на Рисувалното училище той оказва огромно влияние върху оформянето на младите български творци. Освен това той организира заедно с проф. Иван Шишманов, Б. Михайлов, Г. Канела и др. първото сдружение на българските художници - Дружеството за поддържане на изкуството в България (преименувано по-късно Дружество на художниците в България), през 1893-та. Редактира заедно с Антон Митов първото българско списание за изобразително изкуство - "Изкуство", излизало от 1895 до 1899 година.
Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България.
Най-значителни са художествените постижения на Мърквичка в битовия жанр. Той рисува народни празненства, обичаи, селяни на пазари. Образец в този жанр е прочутата му картина "Ръченица", рисувана в два варианта. В недовършената "Ръченица" специалистите откриват уникални детайли, които говорят, че Мърквичка първо е нарисувал интериора, а след това е добавил фигурите. Това е най-скъпата картина, продадена на търг в България. Художникът работи и в областта на историческата картина и портрета.
След повече от четири десетилетия работа за българската духовност Мърквичка се връща в Чехия, където умира на 16 май 1938.

Още любопитни детайли за чешкия художник прочетете на frognews.bg
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google