Изкуство Изобразително изкуство Българската книга му дължи много

balgari.bg

Българската книга му дължи много

Борис Ангелушев е роден на 25 октомври 1902 година в Пловдив.
През 1923 г. заминава да учи в Германия, където по-големият му брат Живко следва медицина. Завършва приложна графика в берлинската Академия на изкуствата през 1928 г. Още като студент публикува в печата карикатури, подписани с псевдонима Бруно Фук. През 1926 г. илюстрира немския превод на поемата "Септември" от Гео Милев.
Острото перо на Ангелушев смело претворява в карикатурни изображения висши нацистки функционери, затова през 1933 г. художникът е принуден да напусне Германия. Живее известно време в Чехословакия и Швейцария, през 1935 г. се връща в България със съпругата си Герда Глоке.
От края на 30-те години на двайсети век датират рисунките му с черна креда "Въглищар", "Старият овчар" и др., отразяващи визията на европейския художник за българската действителност. През 1939-а рисува "Аспаруховата конница минава Дунава", а през 1942-ра - "Обесването на Васил Левски" (на снимката) - двете мащабни живописни платна на историческа тематика, които ни е оставил. През 1940 г. оформя корицата на първото издание на "Моторни песни" от Никола Вапцаров.
През 40-те години Борис Ангелушев рисува пощенски марки, сред които "Връщането на Южна Добруджа на България", "Обединена България", "Заем на свободата" и др. За графичното оформление на марките Ангелушев създава и експериментира с нови шрифтове, които по-късно използва в областта на книгооформлението и илюстрацията.
След 9 септември 1944 г. създава първите пропагандни плакати на новата власт, след което заминава на фронта като военен художник.
През октомври 1945 г. прави корицата на първия брой на списание "Жената днес".
Огромен е приносът на Борис Ангелушев за естетиката на българската книга. През 50-те години той илюстрира "Снаха" на Георги Караславов, "Приказки" на Ханс Кристиан Андерсен, "Септември" на Гео Милев, "Домашно огнище" на Елин Пелин, "Чичо Томовата колиба" на Хариет Бичър Стоу, "Бай Ганьо" на Алеко Константинов, "Немили-недраги" на Вазов и др. В началото на 60-те години илюстрира научнопопулярна и научнофантастична литература. Автор е на графичния облик на първите броеве на списание "Космос" (1962).
Големият художник напуска този свят на 24 август 1966 година.
Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, множество галерии в страната, Дома на хумора и сатирата в Габрово.

Източник: http://bg.wikipedia.org

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google