Изкуство Изобразително изкуство Шегаджията с непримиримо перо

balgari.bg

Шегаджията с непримиримо перо

Илия Бешков

Художник, музикант, публицист, артист - разностранният, многообразен талант на Илия Бешков оставя отпечатък във всяка област на творчеството, към която го тегли неуморимия му дух.
Присмехулникът с четката е роден на 24 юли 1901 г. в Долни Дъбник.
"Дебютът" му като художник е в Плевенската мъжка художествена гимназия - там младежът повече рисува карикатури на преподавателите си, отколкото да слуша словата им.
Преди да се посвети на професията на художника, Бешков следва право в Софийския университет в продължение на две години, после учителства една година в родния си град.
През 1920 г. се записва в Художествената академия - учи живопис в класа на проф. Никола Маринов. Завършва образованието си през 1926 г.
Животът в големия град не е лек, но именно в тези гладни години Бешков се среща с художника Стоян Венев и скулптора Васил Гачев, с които дели студената си квартира, с Никола Фурнаджиев, с Анастасия Попова (негова бъдещата съпруга), Ламар, Ангел Каралийчев, Дечко Узунов. "Душата на компанията", както го определят приятелите му, разсипва остроумни шеги като фойерверки, пее, акомпанирайки си на... стъклени чаши, свири на кавал.
Още като студент Бешков публикува свои карикатури в сп. "Маскарад", "Див дядо", "Българан", "Стършел". Илюстрира книги на издателства "Т. Ф. Чипев" и "Хемус".
За четката му няма "забранени" територии. В карикатурите му са осмени и цар, и политици, и съдии...
В уникалните си "интервюта" с животни - патица, плъх, котка, маймуна, лъв, гарван, магаре, с палитрата на словото рисува нелицеприятния образ на съвремието си.
След атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 година Бешков е арестуван, името му е в черния списък на властта, грози го разстрел.
Негов приятел тайно задрасква името на художника и така спасява живота му. Но мисълта, че се е разминал на косъм със смъртта, никога не напуска Бешков. Сам върху себе си упражнява черния си хумор авторът на "Бай Ганьо и Алеко Константинов". Той дори разлепя собствените си некролози в Художествената академия и докато всички се питат шокирани кога и как е починал, карикатуристът се появява в сградата с усмивка на уста.
След 9 септември 1944 г. новата власт екзекутира брата на художника - бивш министър на земеделието. Бешков е сломен и отчаян, но не се отрича от "неудобните" си приятели и колеги.
От 1945 г. преподава в академията рисуване, илюстрация и оформление на книгата, лекциите му са толкова увлекателни, че студенти от всички специалности идват да ги слушат.
Редовен професор Бешков става през 1953 г. и до края на живота си завежда катедра "Графика".
В последните си години художникът се чувства все по-безсилен, завладява го страхът от болестите и смъртта.
Умира едва 57-годишен на 23 януари 1958 г.

Публикацията е базирана на материал от вестник "Новинар"

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google