Изкуство Изобразително изкуство Исторически сюжети и голи тела

balgari.bg

Исторически сюжети и голи тела

Живописецът Илия Петров е роден на 9 юли 1903 година в Разград.
През 1926-а завършва Художествената академия в София при проф. Никола Маринов. Печели конкурс и същата година заминава на специализация в Мюнхен. До 1928-а посещава частното училище на Хайнрих Ман и се учи от майстори на световната живопис.
Връща се в родината и работи като учител по рисуване (1928-1940) в 13-а прогимназия в пролетарския квартал на София - "Ючбунар". От 1940-а е преподавател, от 1946-а - извънреден професор и от 1957-а до 1968-а - професор по живопис в Художествената академия. Декан е на Факултета за изящни изкуства (1957-1962) и ректор (1965-1968) на академията, а от 1972-ра е академик.
Първите творби на Илия Петров - "Гъдулар" (1927, НХГ), "Боримечката" (1927, НХГ), "Портрет на Вл. Димитров - Майстора" (1929, НХГ), са пропити с атмосферата на 20-те години на двайсети век.
Рисува много портрети, сред тях "Портрет на Никола Маринов" (1926), "Автопортрет" (1932, НХГ), "Портрет на Веса Тузсузова" (1932, НХГ), "Портрет на художника Соломон Бенун" (1938, НХГ), "Дамски портрет" (1941, НХГ), "Портрет на Светла Ракитин" (1941, НХГ), "Портрет на момченце" (1942, НХГ), "Испанка" (1945, НХГ), "Портрет на Кирил Петров" (1946, НХГ), "Дамски портрет" (1951), "Автопортрет" (1967, НХГ), "Портрет на Дора Габе" (1968), "Портрет на Никола Мирчев" (1972, НХГ) и др.
Създава историческите платна "Аспаруховата конница" (1936), "Аспарух" (1941, НХГ), "Климент Охридски сред народа" (1941), "Паисий Хилендарски" (1941).
Участва в изложбите на дружество "Родно изкуство", а по-късно става член на Дружеството на независимите художници и Дружеството на новите художници.
Главен секретар е на СБХ през периода 1949-1951 и 1957-1959 година. Негов е стенописният фриз "Девети септември 1944" във фоайето на кино "Димитър Благоев" (1946), фризът "Из борбите на партията в Габровския край" (1963). Участва и в работата по Паметника на Съветската армия в София.
Освен партизански сюжети обаче, Илия Петров рисува и голи женски тела. В този жанр Петров е �един от най-големите ни майстори.
Особено място в творчеството му заемат графичните серии "Испания" (1939) и "Септември 1923" (1940). �Илюстрира "На повратки в село" от Н. Марангозов (1940-1942), "Ден последен" от Стоян Загорчинов (1948), "Майстор Манол" от Асен Разцветников, "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов (1955) и др.
Илия Петров има и няколко опита в скулптурата - "Фигура" (1939), "Кариатида" (1940), "Релеф" (1939), "Грижа" (1971), стенописът "Завръщането на Ивайло във Велико Търново" в библиотеката музей във Велико Търново (1961).�Много негови портретни скици и рисунки на животни не са показвани пред публика и до днес. Те показват острата наблюдателност и експресивния език на художника.
Според специалистите Илия Петров съчетава Тициановата мекота и прозирност на багрите, сребристите тонове на Веласкес и студената розова плът на Рубенс. Неговите женски портрети и голи тела са постижение не само за българското изкуство.
Илия Петров умира на 18 май 1975-а в София.


На снимката: Недовършен портрет на мъж, рисуван в средата на 50-те години на двайсети век. Картината е притежание на Художествена галерия "Недялко Каранешев" в Горна Оряховица. Остава неизвестна до 2010-а, защото е на гърба на известния пейзаж "Копривщица"
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google