Изкуство Изобразително изкуство Пътешественикът с четката

balgari.bg

Пътешественикът с четката

Художникът Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 г. във Варна.
През 1902 г. заминава със семейството си за Петербург, където учи живопис в Художественото училище към Дружество за поощряване на изкуствата в Санкт Петербург, ръководено от Николай Рьорих. През 1909 г. е в Мюнхен и продължава обучението си при Анжело Янк и Петер фон Холм в Академията по изящни изкуства.
Година по-късно започват странстванията на художника. Борис Георгиев пресича цяла Европа от Норвегия до Испания, след което се усамотява за няколко години в планината Трентино, в алпийската местност Вал-Сугано. От 1914 до 1920 г. работи във Флоренция. Там умира сестра му Катерина, придружавала го в пътуванията му.
През 1920 г. Георгиев се заселва в Рим. Тук подрежда и първите си самостоятелни изложби. В Рим Борис Георгиев става известен като много добър портретист. През 1922 г. се връща за кратко в родината. Оттогава датира срещата му с Учителя Дънов. Рисува негов портрет. Излага творите си в София, Велико Търново, Стара Загора, Пловдив. През 1923 г. прави първата си самостоятелна изложба в родния си град - в сградата на тогавашната Девическа гимназия, понастоящем Археологически музей. Участва в международни изложби във Венеция през периода 1928-1942 г.
През 1928 и 1929 г. художникът живее в Берлин, където се среща с Айнщайн и рисува негов портрет. Айнщайн съдейства на българина да организира самостоятелна изложба в галерия "Шулте" в Берлин.
През 1931 г. Борис Георгиев заминава за Индия, където получава покана от Рабиндранат Тагор да стане преподавател по изкуствата в университета в Шантаникетан, недалеч от Калкута. Пътешествията му из екзотичната страна го срещат с Махатма Ганди, Джавахарлал Неру, Пандид Малави, Амрит Каур Синг. Пътешества из Хималаите, където се среща със своя духовен учител - Николай Рьорих. Тук Борис Георгиев създава поредица пейзажи, потрети и фигурни композиции, вдъхновени от индуските легенди и мистицизма на културно-религиозното богатство на Индия.
През 1936 г. живописецът се връща в България, а през 1937 г. отново е в Рим, където подрежда голяма изложба в зала "Чирколо Рома", високо оценена от критиката.
През 1951 г. Георгиев заминава за Бразилия, където остава четири години. След завръщането си в Италия художникът организира няколко изложби, като последната от тях е в старинния "Палацо Барберини".
Борис Георгиев е рисувал портрети и на известни българи - негови съвременници. Сред тях са Мара Белчева, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и др.
Подписва платната си "Boris Georgiev di Varna". На надгробната му плоча в Рим, където умира на 9 април 1962 г., също е поставен този надпис.
Творби на уникалния портретист притежават Националната художествена галерия и частни сбирки по целия свят. Варненската галерия, носеща неговото име, пази дванайсет негови платна, дарени от дъщеря му Вирджиния Джакомети.
Борис Георгиев, пътешественикът с четката, е носител на Ордена на италианската корона.


Още за художника - на http://bolgari.net
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google