Изкуство Изобразително изкуство Бялата лястовица на българската живопис

balgari.bg

Бялата лястовица на българската живопис

Съвременниците наричат Васил Бараков Бялата лястовица или душата на кръга Бараците. В този кръг влизат още двама творци - Златьо Бояджиев и Давид Перец. Тримата се запознават през 20-те години на миналия век в Пловдив. Пприятелството им почива на здравите основи на любовта и всеотдайността към изобразителното изкуство.
В София живеят в една квартира, докато следват в Художествената академия. Издържат се, като рисуват реклами и фирмени табели.
Васил Бараков е роден на 4 септември 1902 г. в Казанлък. Баща му Христо е книжар, пише монографичен труд за Нютон, в свободното си време играе в местната театрална трупа. Четирите деца на възрожденеца често виждат, че вместо да продава, баща им подарява изданията на европейските класици. След като фалирал, работил като чиновник.
Бараков учи живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров и проф. Стефан Иванов.
От 1927 до 1937 г. Бараков, Бояджиев и Перец рисуват заедно в Родопите, като отсядат в Чепеларе при сестрата на Васил.
През 1937-а Васил Бараков завършва в класа на проф. Никола Ганушев.
До 1951 година живее в Пловдив. Работи като учител, а после и като художник в театъра. През този период рисува пейзажи, портрети и натюрморти. Картините му от този период - "Из Смолян", "Пред дъжд", "Родопска есен", "Мама", "Акт разпятие", "Натюрморт с плодове", "Пейзаж от Чепеларе", "Пловдив - Сахат тепе", "Натюрморт с дюли" и др., са сред най-силните му и емблематични за него творби. Тези ранни произведения са експресивни, с изразени релефни форми, с наситен колорит, без незначителни детайли. Бараков е и един от първите българи, които рисуват индустриален пейзаж - "Депото" (1938), "Пейзаж с електрически кантон" (1938).
През 1944 г. заради бомбардировките театърът е евакуиран в Асеновград. Бараков натоварва имуществото си на каруца, а най-отгоре слага завити на руло около 80 платна от родопския цикъл. При транспортирането за нещастие платната се изгубват.
След като изложбата с работите му от Румъния (1949) е закрита и авторът, заедно с останалите си колеги, е обвинен във формализъм, той спира да рисува интензивно и работи повече в областта на филмовия плакат и оформлението на книги. Пейзажите му вече са импресионистични, сред тях са платната "Мелник" (1958), "Край Драгалевци" (1967) и др.
През 1967 г. обаче е удостоен със званието заслужил художник. През 1973 г. прави юбилейна изложба в галерията на ул. "Раковски" 125 в столицата - за първи път след самостоятелната експозиция, която е подредил в далечната 1939-а.
Васил Бараков е носител на отличията "Владимир Димитров - Майстора" (1976), орден "Кирил и Методий" ІІ степен (1963), Първа награда за шрифт (1974).
Негови картини притежават НХГ, художествените галерии в Пловдив, Казанлък, Ямбол, с. Момчиловци и др.
Васил Бараков почина на 27 ноември 1991 г.

Още - на www.24chasa.bg

На снимката: Портрет на Васил Бараков от Давид Перец (1934)
Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google