Изкуство Изобразително изкуство Майсторът на акварелния пейзаж

balgari.bg

Майсторът на акварелния пейзаж

Константин Щъркелов, един от изявените ни пейзажисти, майстор на виртуозна акварелна техника, се ражда на 12 (25) март 1889 година в София в семейство на обущар.
Баща му умира, когато Константин е едва на 13. Юношата тябва д апомага на семейството си - работи в обущарски работилници, продава вестници, статист е в Операта и Народния театър.
През 1906 г. Контантин Щъркелов постъпва в Рисувателното училище и още първия семестър участва в конкурс между студентите от всички курсове за есенен пейзаж. Печели втора награда. Няколко месеца по-късно получава първа награда за зимен пейзаж. Това е изненада за професори и студенти.
Тези първи месеци от следването на неизвестния дотогава художник са разказани в спомените на неговия състудент Димитър Чорбаджийски - Чудомир. "Спомням си - пише по-късно той - едно високо, слабо момче, на което или ръцете бяха дълги, или палтенцето късо. То рисуваше с дясната и като се умореше, със същата сръчност започваше да работи с лявата ръка. Само си правеше рамките, кутиите, палитри си изрязваше от картон и всяка сутрин, преди работното време, пристигаше с готов акварелен пейзаж."
Бедността принуждава Щъркелов още в края на втората година от следването си да напусне Рисувателното училище.
18-годишен, заминава за Одеса. Без средства, без познанства и препоръки, Щъркелов намира подслон на първо време в известния одески манастир "Андреевское подворие" - убежище за много български гурбетчии, студенти и изпаднали занаятчии. Манастирът е осигурявал на пребиваващите в него само подслон, чай и хляб.
Малко по-късно художникът се мести в многолюдна стая в града. Рисува всеки ден, продава акварелите си на одеските книжари.
На втората година от престоя си в Русия Щъркелов заминава за Москва. Дни наред младият българин обикаля залите на Третяковската галерия, изучавайки изкуството на руските художници.
В края на 1909 г. се връща в България, събрал огромен опит. Иска му се обаче да има диплома, защото този документ би му дал право да бъде учител.
През 1910 г. представя в Тръпковата галерия четири неподписани акварела, които веднага са продадени. Успехът на картините го учудва, но и му давасили да продължи.
Същото лято тръгва за Павликени, Севлиево, Габрово и Търново, като по целия път рисува. Тук именно Щъркелов съзира цъфналите поляни, глоговия храст, посипаните със слънчеви петна сенки край безлюдния път, които ще останат любимите му сюжети.
Тази обиколка става повод през следващата 1911 г. Щъркелов да организира и първата си самостоятелна изложба. Салонът, в който младият художник излага картините си, е необикновен - това е стаичката, служеща за гардероб към салона по история в Рисувателното училище. Въпреки това младият художник се представя с почти 80 творби, много от които са откупени още в самото начало на изложбата. Името Кностантин Щъркелов става известно на критици и публика.
Със спечеленото Щъркелов поема към Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Лозана, Женева и Венеция.
След 75 дни се връща в родината обогатен, дори е нарисувал нови 35 картини, докато е пътувал.
По време на Балканската война (1912-1913) и последвалата я Междусъюзническа война (юни-юли 1913) Щъркелов е военен художник - рисува скици и етюди от ежедневието на войниците. През 1917 г. отново е военен художник - по време на Първата световна война. В над 300 скици и рисунки запечатва живота на фронта.
През 1915 г. Щъркелов завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка. През 1919 г. е сред основателите на дружеството "Родно изкуство" и участва във всички негови изложби.
Щъркелов е рисувал почти всички кътчета на нашата земя. В картините му са запазени изгледи от Черноморието, Дунава, подбалканските полета, от Витоша, Лозенската планина, Плана и Верила. Остава обаче несравним певец на големите ни планини - на Рила, Пирин и Родопите.
Константин Щъркелов е автор на текста на шлагера "Разлъка", за който се твърди, че бил любимата песен на цар Борис.
Художникът месеци наред крие Йонко Вапцаров, бащата на поета, от враговете му в размириците между македонстващите организации. Когато обаче го призовават да даде мнение за Никола Вапцаров по време на процеса, той се изказва критично за нелегалната му дейност. След 9 септември 1944 г. Константин Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор.
В началото на 50-те години актрисата Магда Колчакова се среща с Вълко Червенков и поставя въпроса за право на Щъркелов да показва и продава работите си. Завръщането дава възможност на художника да построи двуетажен дом в квартал "Изгрева", и то със средства от новите му прояви - преди това имуществото му е конфискувано, а апартаментът му е унищожен при бомбардировките над София.
На 29 април 1961 г. Чудомир пише: "Черна събота. Получих телеграма, че приятелят ми от 55 години Кочо Щъркелов е починал внезапно. Той е жертва преди всичко на завист и злоба." 

Етикети:
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google