Изкуство Изобразително изкуство Ваятел на духа и материята

balgari.bg

Ваятел на духа и материята

Андрей Николов е роден във Враца на 29 април 1878 година.
През 1896 г. се записва в Рисувалното училище в София в класа на Б. Шац. По-късно продължава учението си в Париж, където заминава с държавна стипендия. През 1914 година, след приключването на обучението си във френската столица, се установява в Рим.
Във Вечния град Андрай Николов става част от творческия кръг около Свободната художествена академия.
Избухването на Първата световна война става причина командировката му в Рим, където е пратен от българската държава, да бъде продължена до 1919 г.
От 1915 до 1926 година Андрей Николов редовно представя творбите си в годишната римска изложба, през 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно - и за представител на художниците чужденци в Управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим. Сред хората, с които общува през този период от живота си, са скулпторите Сарторио и Дзоки, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан. Чести гости са му Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков.
През 1919 година, на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски кани скулптора да се върне в България. В родината Николов се прибира обаче едва през 1927-а.
Художникът е оставил разнообразно скулптурно наследство. Сред най-известните му творби са "Торс", "Дух и материя", "Майчина целувка", "Майчина гръд", портретните бюстове на Ив. Мърквичка, Ал. Балабанов, Ст. Михайловски, Кирил Христов, лъвът пред Паметника на Незнайния войн в София, Войнишкият паметник във Видин и др.
Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 година Николов създава своя скулпторна школа.
Андрей Николов умира на 17 декември 1959 г.
Днес домът му на столичната улица "Любен Каравелов" е културен център, който приютява изложби, лекции, дискусии, документални прожекции и др.

Източник на тази информация е сайтът на Червената къща

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

За кои големи българи искате да разкажем, кого още да включим в своеобразния ни каталог на българщината? Предложенията си пращайте чрез нашата форма за контакт.

Търсене в БЪЛГАРИ.bg

Търсене с google